Робин Кук - Хромозома 6

— В същото време липсват данни за общо възпаление — добави Лори. — И организмът е понесъл трансплантацията добре.

— Даже много добре, ако питаш мен — поклати глава Джак. — Но това е друга тема. Я кажи, какво според теб е това под показалеца?

Лори вдигна ръка и нагласи фокуса на окуляра. Това, което видя, бяха няколко едва забележими точици базофилистична материя.

— Не знам — призна тя. — Може да бъде всичко, дори нещо изкуствено…

— И аз съм на същото мнение — въздъхна Джак. — Може би именно тези точици са причина за грануломата…

— Напълно възможно — изправи се Лори. — Но я кажи какво имаше предвид със забележката, че организмът е приел трансплантацията прекалено добре?

— Според заключението на токсикологичната лаборатория Франкони не е вземал никакви лекарства за потискане на имунните реакции — отвърна Джак. — На фона на тази информация мисля, че липсата на възпалителни процеси е истинско чудо.

— Сигурни ли сме, че става въпрос за трансплантация? — изгледа го Лори.

— Абсолютно — кимна Джак и накратко й разказа за откритията на Тед Линч.

Лори се изненада не по-малко от него.

— Не мога да си представя двама души с абсолютно еднакви ДК-алфа вериги, освен, ако не са еднояйчни близнаци — промърмори тя.

— Очевидно знаеш повече от мен по въпроса — въздъхна Джак. — До преди два дни не бях и чувал за ДК-алфа…

— Докъде стигна с мястото, където е била направена трансплантацията на Франкони? — попита Лори.

— Доникъде — помръкна Джак и й разказа за напразните усилия на Барт, а и за нощта, която сам беше изгубил в безплодни разговори с Европа.

— Пресвети Боже!

— В търсенето включих дори и Лу — добави Джак. — От майката на Франкони научих, че е ходил на нещо като санаториум, от който се върнал нов човек. Мисля, че именно тогава му е била направена трансплантацията. За съжаление тя няма представа къде точно е бил. Лу ще провери в Имиграционната служба дали е напускал страната…

— Ако някой може да ти свърши работа, това действително е Лу — кимна Лори.

— Между другото, той призна, че е подхвърлил информацията на медиите — рече с чувство за превъзходство Джак.

— Не ти вярвам! — стресна се Лори.

— Чух го от собствената му уста и очаквам извинение! — отсече Джак.

— Имаш го — въздъхна Лори. — Но съм дълбоко смаяна. Каза ли защо го е направил?

— Защото се надявал на раздвижване сред полицейските информатори. До известна степен наистина се получило — някакъв тип потвърдил, че трупът на Франкони бил отвлечен по заповед на фамилията Лучия…

— Пресвети Боже! — потръпна Лори. — Това започва да ми прилича на аферата Черино!

— Знам какво имаш предвид — кимна Джак. — Но този път става въпрос не за очи, а за черен дроб!

— Не допускаш, че на територията на САЩ действа клиника за нелегално присаждане на органи, нали?

— He — поклати глава Джак. — В този бизнес без съмнение има страшно много пари, но проблемът е в доставките. Над седем хиляди души в тази страна чакат трансплантация на черен дроб, но твърде малко от тях разполагат с достатъчно пари, за да направят подобно начинание финансово привлекателно…

— Завиждам на категоричността ти — рече Лори. — Напоследък основната движеща сила на американската медицина е печалбата…

— Да не забравяме, че в нея се хвърлят огромни средства — възрази Джак. — В същото време твърде малко богаташи се нуждаят от трансплантация на черен дроб и евентуалната инвестиция в подобна клиника няма как да се изплати. Да не говорим за проблема с донорите… А дори да допуснем, че някой ще се хвърли в подобно начинание, резултатите ще бъдат твърде рисковани и твърде несигурни. Никой бизнесмен няма да си вложи парите в подобно нещо, независимо от степента на своята алчност!

— Сигурно си прав — кимна Лори.

— Убеден съм, че в случая става въпрос за нещо съвсем различно — продължи Джак. — Необяснимите явления са прекалено много — от ДК-алфа теста, до странния факт, че Франкони не е вземал лекарства за потискане на имунните реакции. Пропускаме нещо съществено, изплъзва ни се ключът към разрешаване на загадката…

— Каква реч! — усмихна се Лори. — Все пак се радвам, че възложих случая именно на теб.

— Не зная дали да ти благодаря — направи гримаса Джак. — Защото всичко това наистина ми скъса нервите… Но стига толкова. Снощи, докато играех баскетбол, Уорън спомена, че Натали питала за теб… Искаш ли този уикенд да излезем с тях? Ще отидем на кино, а след това ще похапнем някъде. Разбира се, ако не са заети…