Робин Кук - Хромозома 6

— Разбира се — отвърна Аймъджийн.

— Но не знаете къде точно е пътувал — добави Джак. — Така ли е?

— Да. Карло каза, че пътуването било частно и нямало нищо общо с работата му.

— А помните ли кога беше осъществено то?

— Приблизително — отвърна с лека въздишка Аймъджийн. — Преди пет или шест седмици.

— В страната, или в чужбина?

— Не знам. Каза само, че било частно.

— Ще ми звъннете ли, ако случайно откриете къде е пътувал? — попита Джак.

— Защо не? — отвърна възрастната жена.

— Благодаря ви…

— Хей, почакайте — спря го Аймъджийн. — Току-що си спомних, че малко преди да замине, Карло каза нещо доста странно… Каза, че ако не се върне, да знам, че много ме обича…

— Това изненада ли ви?

— Ами, да — отвърна госпожа Франкони. — Помислих си, че това са много хубави думи за една майка…

Джак благодари и затвори. В същата секунда телефонът отново иззвъня. Беше Тед Линч.

— Би ли отскочил тук, горе? — подхвърли той.

— Идвам веднага — отвърна Джак.

Завари Тед зад бюрото, почесвайки замислено главата си.

— Ако не те познавах достатъчно със сигурност щях да реша, че ме будалкаш! — отсече той и махна по посока на стола: — Сядай там!

Джак се подчини. В ръцете на Тед се виждаше купчина хартия от компютърни разпечатки, плюс множество проявени снимки, стегнати в черни гумени ластици. Всичко това се озова в скута му без никакво предисловие.

— Какво е това, по дяволите? — учуди се Джак и вдигна няколко целулоидни правоъгълника срещу светлината.

Тед се приведе през бюрото и започна да сочи определени зони върху снимките с върха на старомодния си молив:

— Това са резултатите от ДНК полимаркер-теста. А това — върхът на молива се прехвърли върху разпечатките — … са всички сравнителни характеристики на клетъчните ядра от МХС-областите при ДК-алфа теста…

— Моля те, Тед! — вдигна ръце Джак. — Говори на английски, ако обичаш! Знаеш, че в твоята област съм като пеленаче в гората!

— Хубаво — кимна Тед Линч. — Полимаркер-тестът показва, че ДНК на Франкони няма нищо общо с ДНК на черния дроб, частици, от който си намерил в тялото.

— Хей, това са добри новини! — вдигна глава Джак. — Значи наистина е имало трансплантация!

— Може би — колебливо отвърна Тед. — От друга страна ДК-алфа са напълно идентични, чак до последното клетъчно ядро!

— Какво означава това?

Тед безпомощно разпери ръце.

— Не знам — въздъхна той. — Нямам никакво смислено обяснение. Математически погледнато, това е напълно невъзможно. Искам да кажа, че шансовете за подобно съвпадение са толкова минимални, че не могат да бъдат взети под внимание. Става въпрос за идентичност на хиляди и хиляди базисни чифтове, които на всичкото отгоре се повтарят многократно, в дълги вериги. Абсолютна идентичност. Това може да се потвърди единствено чрез ДК-алфа теста, който е максимално прецизен…

— Важното в случая е, че все пак става въпрос за трансплантация — поклати глава Джак.

— Ако ме притиснат до стената, сигурно ще се съглася, че е трансплантация — кимна Тед. — Но никога няма да разбера как са открили донор с идентичен ДК-алфа. Подобно съвпадение влиза в областта на свръхестествените неща.

— А какво стана с митохондриалния ДНК-тест, който трябваше да потвърди, че удавникът е Франкони? — попита Джак.

— Господи, човек ти подаде пръст и ти веднага искаш да захапеш цялата ръка! — оплака се Тед. — Току-що взехме кръвната проба, налага се да почакаме за готовите резултати. И без това обърнахме лабораторията наопъки, за да посрещнем невъзможните ти срокове! Освен това трябва да ти призная, че много повече ме интересуват несъответствията между полимаркера и ДК-алфа теста! Това ми се случва за пръв път!

— Добре де, недей да си губиш съня — изправи се Джак и подхвърли купчината обратно в скута му. — Много съм доволен от това, което направи, и най-сърдечно ти благодаря. Това са резултатите, които ми трябваха. Ще те помоля за завъртиш един телефон, когато получиш резултатите от митохондрията…

На практика обаче изобщо не му пукаше за този последен тест. Най-сетне беше получил потвърждение на това, което отдавна подозираше. А рентгеновите снимки бяха достатъчни, за да докажат, че удавникът и Франкони са едно и също лице.

Влезе в асансьора. Трансплантацията най-сетне беше документално доказана, сега оставаше Барт Арнолд да разреши останалата част от загадката. Кабината се разклати и тръгна надолу, а той се запита за емоционалната реакция на Тед относно резултатите от ДК-алфа теста. Даваше си ясна сметка, че Тед не е от хората, които се вълнуват лесно. Следователно тези резултати трябва да са много необичайни, но за съжаление собствените му познания в тази област бяха твърде повърхностни, за да си състави лично мнение. Зарече се да си достави съответната литература и при първа възможност да попълни празнините…