Робин Кук - Хромозома 6

— На какво според нея се дължало това?

— Ходил на някакъв басейн и се почувствал нов човек.

— Случайно да е споменала точно къде?

— Не. Но според нашата сътрудничка жената й е казала всичко, което знае…

Джак стана.

— Като те слушам стигам до заключението, че майката е била прекалено отзивчива…

— Ще те държа в течение, очаквам всеки момент да започнат да отговарят на молбите ми…

— Благодаря.

Джак напусна кабинета и се насочи към залата за идентификации. В душата му се появи чувство на отчаяние. Реши да го удави с чаша кафе, но някой го беше изпреварил пред машината. С изненада установи, че това е лейтенант-детектив Лу Солдано.

— Охо, пипнах те! — подвикна зад гърба му той. После очите му се разшириха от изненада. Отдавна не го беше виждал толкова спретнат — с чиста риза и безупречен възел на вратовръзката. Да не говорим, че беше току-що избръснат и с гладко сресана коса. — Днес изглеждаш почти човек — отбеляза с уважение той.

— Така и се чувствам — кимна Лу. — За пръв път от седмици насам се наспах като хората. Къде е Лори?

— В „бокса“, предполагам — сви рамене Джак.

— Искам пак да я потупам по рамото за връзката, която направи между видеозаписа на Франкони и твоя удавник — усмихна се Лу. — Всички в управлението са убедени, че това ще внесе прелом в разследването. Двама от информаторите ни вече се обадиха. Записът очевидно е предизвикал доста коментари из Куинс…

— Бяхме твърде изненадани, че новината излезе в днешните вестници — подхвърли Джак. — Това стана доста по-бързо от очакваното. Имаш ли представа, кой е подал информацията на репортерите?

— Аз — невинно отвърна Лу. — Внимавах да не кажа нищо друго освен положителната идентификация на трупа. Защо, има ли някакъв проблем?

— Никакъв, ако не броим поредната нервна криза на Бингъм — ухили се Джак. — В епицентъра на която, разбира се, бях аз…

— Съжалявам, приятелю — въздъхна Лу. — През ум не ми мина, че ще ти създам проблеми. Май трябваше първо да се посъветвам с теб. Е, сега съм ти задължен…

— Забрави — поклати глава Джак. — Бурята вече отмина. — Напълни една чаша с кафе, после добави сметана и захар.

— Но новината имаше добър ефект на улицата — подхвърли Лу. — В резултат получихме едно доста важно сведение: убийците на Франкони нямат нищо общо с хората, които са отмъкнали трупа оттук и са го обезобразили…

— Това не ме изненадва — кимна Джак.

— Така ли? — учудено го изгледа Лу. — Аз пък бях убеден, че всички вие вярвате тъкмо в противното. И най-вече Лори…

— Сега е на друго мнение — поклати глава Джак. — Мисли, че трупът е бил похитен, за да се прикрие чернодробната трансплантация… Аз също съм убеден в това.

— Не виждам смисъла — замислено рече Лу и отпи глътка от чашата си. — Според нашите сведения, трупът е бил отмъкнат от фамилията Лучия, която е главен враг на фамилията Вакаро… А именно Вакаро са видяли сметката на Франкони.

— Велики боже! — възкликна Джак. — Сигурен ли си?

— Да — кимна Лу. — Имаме всички основания да вярваме на информатора си. Лошото е, че не разполагаме с конкретни имена.

— Самата идея за намеса на организираната престъпност е смайваща — въздъхна Джак. — Тя навежда на мисълта, че фамилията Лучия има някакво отношение към трансплантацията на органи. И ако тази мисъл не те накара да изгубиш съня си, значи нищо не е в състояние да го стори!

— Успокой се! — изкрещя в слушалката Реймънд. Телефонът иззвъня точно когато се готвеше да излезе. Предадоха му, че се обажда доктор Левиц и той се върна.

— Не ми казвай да се успокоя! — изрева в отговор Левиц. — Нали имаш вестник? Те разполагат с тялото на Франкони! А преди малко тук се появи медицински следовател на име Джак Степълтън, който ми поиска болничния му картон!

— Надявам се, че не си му го дал! — сопнато рече Реймънд.

— Разбира се, че не съм! След което той ме заплаши, че ще го изиска по съдебен ред. Поведението на този тип беше изключително агресивно, повярвай ми! Твърдо е решен да разнищи нещата докрай! Директно ме попита дали Франкони е бил подложен на операция за присаждане на черен дроб!

— В твоите документи няма следа от подобно нещо, нали? — попита Реймънд. — Нито пък нещо за нашата програма…

— Не, разбира се. Спазил съм твоите инструкции. Но ако някой надникне в папката ми, положително ще бъде учуден. Документирал съм влошаващото се състояние на Франкони в продължение на години, след което чернодробните му функции изведнъж влизат в границите на нормалното. Без никакви обяснения, без никакъв коментар! Казвам ти, ще ме засипят с въпроси, на които едва ли бих могъл да дам свестен отговор! Много съм разстроен и съжалявам, че се забърках във всичко това…