Робин Кук - Хромозома 6

— Не… Но съзнавах съвсем ясно, че състоянието на господин Франкони се влошава, тъй като той не спираше да пие…

— Но после не споменавате никъде за това — изгледа го Джак. — Изследванията сочат, че функцията на черния дроб продължава да се влошава и през следващите две години, но вие вече не предлагате трансплантация…

— Лекарят влияе на пациента си само до определена степен — въздъхна доктор Левиц.

Вратата се отвори и в кабинета влезе администраторката. Тя мълчаливо постави дебела папка върху бюрото на Левиц и веднага напусна.

Докторът я прелисти и след минута обяви, че за последен път е видял Франкони преди около месец.

— По какъв повод?

— Възпаление на горните дихателни пътища. Предписал съм антибиотик, който очевидно е подействал…

— Прегледахте ли го?

— Естествено — с достойнство отвърна Левиц. — Аз винаги преглеждам пациентите си.

— Открихте ли следи от чернодробна трансплантация?

— Не съм извършил пълен преглед. Ограничих се да търся симптоми на текущите оплаквания.

— Знаел сте основната му болест, но въпреки това не сте палпирал дроба, така ли?

— Може би съм го сторил, но това не е отбелязано в картона…

— А някакви кръвни тестове, които да отразят състоянието на черния дроб?

— Само билирубин — отвърна доктор Левиц.

— Защо само билирубин?

— Беше прекарал хепатит. Изглеждаше добре, но исках да бъда сигурен…

— Какъв беше резултатът?

— В границите на нормалното.

— Значи, ако не броим възпалението на горните дихателни пътища, той се е чувствал добре, така ли? — остро попита Джак.

— Да — кимна доктор Левиц.

— Истинско чудо — коментира Джак. — Особено на фона на нежеланието му да се откаже от алкохола…

— Може би все пак се е отказал — сви рамене Левиц. — На даден етап всеки спира…

— Имате ли нещо против да надникна в картона му?

— Да, имам. Вече ви изложих своите съображения. Ако искате да прегледате тези сведения, ще трябва да ги изискате по съдебен ред. Съжалявам…

— Няма за какво — кимна Джак и се изправи. — Ще запозная прокуратурата с вашите възгледи. Благодаря за времето, което ми отделихте. Страхувам се, че скоро отново ще се наложи да ви обезпокоя. В този случай има нещо странно и аз съм твърдо решен да разбера какво е то…

Отключвайки велосипеда си, Джак се усмихна. Този доктор Левиц очевидно знаеше повече, отколкото беше готов да сподели. Какво точно, щеше да се разбере по-късно, но интригата се усилваше. Имаше чувството, че това е най-интересният случай в кариерата му.

Върна се в моргата, прибра колелото на обичайното му място и се качи в кабинета да свали палтото си. После се насочи право към ДНК-лабораторията, но се оказа, че Тед все още не е готов.

— Трябват ми поне два часа — обяви той. — Не е нужно да се разкарваш, ще ти звънна веднага.

Разочарован, но все така изпълнен с решимост, Джак се спусна ьа етажа на хистологията и провери как върви работата над пробите от тялото на Франкони.

— Ама ти чудеса ли очакваш, за Бога? — оплака се Морийн. — Проклетите ти стъкълца прередиха всичко останало, но не очаквай резултат преди края на работното време, моля те!

Запазил оптимизма си жив, Джак взе асансьора за втория етаж и надникна в лабораторията на Джон Деврайс.

— Тестовете за циклоспорин-А и ФК-506 са трудни и продължителни — раздразнено рече Джон. — Както виждаш, затрупани сме до гуша. С бюджета, който ми отпускат, никой не може да очаква спешно обслужване!

— Окей — вдигна ръце Джак и се измъкна на заден ход от лабораторията. Прекрасно знаеше, че Джон е раздразнителен тип и избухва лесно, като барут. В такъв случай имаше съвсем реална опасност резултатите му да се забавят със седмици… Слезе още един етаж по-долу и се вмъкна в канцеларията на Барт Арнолд — последният етап на обиколката му.

— Загрях телефона до червено, но знаеш как е с тези проклети секретари. Вече е почти невъзможно да разговаряш с жив човек. Получих един куп електронни уверения, че ще бъда потърсен при първа възможност.

— Мамка му! — въздъхна Джак. — Чувствам се като гимназистка с нова рокля, която никой не ще да покани на купон!

— Съжалявам, приятелю — погледна го състрадателно Барт. — За утеха ще ти кажа, че взехме кръвна проба от майката на Франкони. Вече е горе, в ДНК-лабораторията…

— Попитали ли са я за чернодробната трансплантация на сина й?

— Да — кимна Барт. — На което отговорила, че не знае нищо за подобна трансплантация. Признала обаче, че в последните дни на живота си синът й се радвал на добро здраве…