Робин Кук - Хромозома 6

Барт старателно си записваше.

— Друго? — вдигна глава той.

— Засега толкоз — поклати глава Джак. — От Джанис разбрах, че лекуващият лекар на Франкони се казва Даниел Левиц. С него ли си разговарял?

— Ако е доктор Левиц с клиника на Пето авеню — да…

— Какво ти е впечатлението?

— Строго профилирана практика с богата клиентела. По моя преценка е добър интернист. Любопитното е, че се грижи за здравето на различни престъпни фамилии, част, от които е бил и Карло Франкони…

— На различни фамилии? — вдигна вежди Джак. — Включително и на враждуващи?

— Странно, нали? — сви рамене Барт. — Животът на администраторката му сигурно е ад, защото трябва да се съобразява кой кога да приеме… Представяш ли си какво ще стане, ако в приемната цъфнат едновременно двама мафиотски босове с бодигардовете си?

— Животът е по-странен и от най-фантастичния трилър — въздъхна Джак.

— Искаш ли да отида при доктор Левиц и да се опитам да измъкна още нещо за Франкони?

— Сам ще го сторя — поклати глава Джак. — Имам подозрението, че при разговора с лекаря на Франкони неизреченото ще бъде по-важно от изреченото… А ти се концентрирай върху трансплантацията. Според мен това е ключовата информация за разследването. Разберем ли къде е направена операцията, ще разберем всичко!

— Ето къде си бил! — прогърмя басов глас зад тях. Рамката на вратата беше буквално запълнена от внушителната фигура на заместник-директора доктор Калвин Уошингтън. — Обърнах сградата да те търся, Степълтън! Хайде, тръгвай! Шефът иска да говори с теб.

Джак намигна на Барт и се изправи.

— Сигурно пак ме чака награда! — ухили се той.

— На твое място нямаше да съм толкова самодоволен — сопнато рече Калвин, отдръпвайки се да му направи път. — Отново си успял да вдигнеш кръвното на стареца, в това можеш да бъдеш сигурен!

Джак го последва в административното крило. Репортерите в чакалнята бяха доста повече от обикновено.

— Какво става? — попита той.

— Сякаш не знаеш! — избоботи Калвин.

Джак действително беше в неведение, но нямаше как да задава повече въпроси, просто, защото Калвин вече пристъпи към секретарката на шефа госпожа Санфорд и я попита дали могат да влязат.

Оказа се, че трябва да почакат. Озовал се на дивана срещу госпожа Санфорд, Джак трябваше да изтърпи няколко намръщени погледа от нейна страна. Явно беше ядосал не само Бингъм, но и нея. Почувства се като пакостник, когото бяха заловили на местопрестъплението. Калвин използва времето да отскочи до кабинета си за провеждането на няколко спешни телефонни разговора.

Джак направи опит да измисли някакво оправдание за това, което го очакваше зад дебелата, шумоизолираща врата. Но нищо не му идваше на ум. Отмъкването на рентгеновите снимки на Франкони без съмнение беше тежко провинение в очите на Бингъм.

— Можете да влизате — обади се по едно време госпожа Санфорд, без да вдига очи от клавиатурата пред себе си. Лампичката на телефона до нея беше угаснала — факт, който означаваше, че шефът е приключил с поредния важен разговор.

Джак отвори вратата с чувството на обреченост. Преди година, в разгара на епидемията от острозаразни болести, вече беше имал шанса да се запознае с избухливия характер на директора.

— Влизай и сядай! — посрещна го намръщено Бингъм.

Джак се подчини и зае стола срещу писалището. През последните години Бингъм беше видимо остарял и изглеждаше на повече от своите шейсет и три години. Очите му зад очилата с телени рамки се заковаха върху лицето на Джак. Въпреки увисналата гуша и нездравия цвят на кожата, те бяха все така умни и проницателни.

— Тъкмо започвах да вярвам, че си улегнал! — изръмжа заплашително той.

Джак замълча. Беше решил да отваря уста само ако му бъдат отправени директни въпроси.

— Мога ли да попитам защо го направи? — продължи със същия заплашителен тон Бингъм.

— От любопитство — сви рамене Джак. — Бях развълнуван, не можех да чакам…

— Любопитство значи! — прогърмя Бингъм. — По същия начин се оправда и миналата година, когато пренебрегна изричната ми заповед да не се мяркаш в манхатънската ДБ!

— Значи съм последователен — не се стърпя Джак.

— Ето го и нахалството! — простена с отчаяние Бингъм. — Ти май наистина не си се променил!

— О, напротив — поклати глава Джак. — Станал съм доста по-добър на баскетбол.

Вратата се отвори и в кабинета влезе Калвин. Скръстил ръце пред гърдите си, огромният мъж се изправи зад него като някакъв бодигард.