Робин Кук - Хромозома 6

— Май ме чака доста четене, а?

— Ще откриеш, че доста неща се повтарят — охлади ентусиазма му Джанис.

— А как стои въпросът с лекуващия лекар? — попита Джак. — Имал ли е такъв, или се е оставял в ръцете на кого да е?

— Със състоянието му се е занимавал външен лекар — отвърна Джанис. — Доктор Даниел Левиц, чиято частна клиника се намира на Пето авеню, между Шейсет и четвърта и Шейсет и пета улица. Телефонът му е записан на корицата на папката, която държиш в ръцете си.

— На това му се вика ефикасност — погледна я с уважение Джак.

— Правя, каквото мога — скромно отвърна жената. — Откри ли нещо с европейските донорски организации?

— Нищичко! — въздъхна Джак. — Ще те помоля да предадеш на Барт, че искам да говоря с него веднага след като се появи. Налага се да преровим основно вътрешните донорски организации на Щатите…

— Добре — кимна Джанис. — Ако не го видя до края на дежурството си, ще му оставя бележка…

Джак тръгна към залата за идентификации и започна да си подсвирква. До обонянието му достигна ароматът на прясно сварено кафе, представата за първата сутрешна чаша го изпълни с нетърпеливо очакване. Но когато влезе в помещението разбра, че се е появил прекалено рано. Вини Амендола току-що се бе заловил със зареждането на машината.

— Побързай с това кафе — намръщи се той и тръсна тежката папка върху металната маса. — Случаят е спешен…

Вини се въздържа от коментар, нещо твърде нехарактерно за него.

— Още ли си в лошо настроение? — вдигна глава Джак.

Вини продължаваше да мълчи, но Джак вече го беше забравил. Вниманието му беше привлечено от едно заглавие на първа страница на сутрешния вестник:

ОТКРИХА ТЯЛОТО НА ФРАНКОНИ. Отдолу, с по-дребен шрифт, беше добавено: ТРУПЪТ НА ФРАНКОНИ ЧАКА ДВАДЕСЕТ и ЧЕТИРИ ЧАСА, ПРЕДИ ДА БЪДЕ ИДЕНТИФИЦИРАН ОТ ПАТОЛОЗИТЕ.

Джак разтвори вестника и се задълбочи в репортажа. Тонът му беше ироничен, както винаги. От него читателят можеше да заключи, че в Съдебна медицина работят куп смотаняци. Репортерът е разполагал с достатъчно информация, за да публикува подобен материал, но интересното е друго, рече си Джак. Никъде не е отбелязано, че трупът е пристигнал за аутопсия без глава и китки, нарочно отстранени, за да се затрудни следствието… Не се споменаваше и за огнестрелните рани в горния десен квадрант. Вини приключи със зареждането на машината и се изправи до бюрото, нетърпеливо пристъпвайки от крак на крак.

— Имаш ли нещо против да ми върнеш вестника? — попита той, когато Джак най-сетне вдигна глава.

— Видя ли това? — попита Джак и потупа първа страница.

— Видял съм го.

Джак потисна желанието си да коригира неправилния в граматическо отношение отговор и попита:

— Изненадан ли си? Искам да кажа, вчера мина ли ти през ума, че аутопсираме именно Франкони?

— Не. Откъде накъде?

— Просто питам…

— Нищо подобно не ми е минало! — отсече Вини. — А сега ми дай вестника! Защо не свикнеш да си купуваш, вместо да четеш моя?

Джак се изправи, бутна вестника по посока на помощника си и награби обемистата папка на Джанис.

— Напоследък нещо хич те няма — подхвърли той. — Може би трябва да ти дадем малко отпуска. Съвсем си заприличал на стар мърморко…

— По-добре мърморко, отколкото скръндза, който се стиска за един вестник! — отсече Вини и започна да подрежда разбърканите от Джак страници.

Джак пристъпи към машината и напълни чашата си догоре с ароматно кафе. Занесе я на бюрото, отпи една глътка и се зарови в многобройните болнични документи на Франкони. Искаше да придобие обща представа за здравословното му състояние и по тази причина потърси медицинските заключения при изписване. Джанис се оказа права: пациентът е постъпвал за болнично лечение на чернодробни усложнения, предизвикани от хепатит, с който се е заразил в Неапол, Италия.

Появи се Лори. Зърнала Джак зад бюрото, тя дори забрави да съблече палтото си и го попита чул ли е новината. Той отвърна утвърдително и посочи вестника в ръцете на Вини.

— Ти ли свърши тази работа? — попита тя и започна да сваля палтото си.

— Какво имаш предвид?

— Ти ли подхвърли на медиите информацията, че удавникът и Франкони са едно и също лице?

— Нима допускаш подобно нещо? — изненадано се усмихна Джак. — Защо бих го направил?

— Не знам, снощи беше много възбуден — отвърна Лори. — Не исках да те обиждам, но съм изненадана, че новината се разпространи толкова бързо…

— Аз също съм изненадан — рече Джак. — Може би Лу е свършил тая работа…