Робин Кук - Хромозома 6

— Видя ли вестника? — попита той.

Младата жена поклати глава и той побърза да го разгърне върху леглото.

— О, Боже! — простена Дарлийн.

— О, Боже я! — иронично натърти той. — Няма ли пак да ме попиташ защо се безпокоя за Франкони? — Ръката му яростно смачка вестника.

— Какво ще правиш сега? — попита Дарлийн.

— Предполагам, че ще се срещна с Вини Доминик — въздъхна Реймънд. — Нали той беше този, който ме уверяваше, че трупът е изчезнал завинаги? Телефонният звън го накара да подскочи.

— Да се обадя ли? — попита Дарлийн.

Реймънд кимна с глава, нямаше представа кой може да го търси толкова рано. Младата жена вдигна слушалката, послуша известно време, после каза едно „почакайте“ и сложи длан върху мембраната:

— Доктор Уолтър Андерсън — обяви с усмивка тя. — Взел е решение да се включи в програмата!

Реймънд шумно изпусна въздуха от гърдите си. До този момент изобщо не осъзнаваше, че е затаил дъх.

— Кажи му, че сме много доволни от решението, но аз ще му се обадя по-късно — разпореди се той.

Дарлийн изпълни заповедта и бавно остави слушалката.

— Една добра новина, все пак — отбеляза тя.

Реймънд разтърка челото си.

— Защо всичко не върви толкова гладко, колкото бизнесът? — простена той.

Телефонът отново иззвъня и Дарлийн вдигна слушалката. Усмивката й бързо помръкна. Отново сложи длан върху мембраната и съобщи, че се обажда Тейлър Кабот.

Реймънд с усилие преглътна. Раздразненото му гърло беше пресъхнало. Отпи от чашата с вода и пое слушалката.

— Здравейте, сър… Гласът му беше дрезгав и малко писклив.

— Обаждам се от колата си и няма да навлизам в подробности — рече Кабот. — Току-що научих, че отново се е появил проблем, който считахме за решен. Всичко, което съм ви казал в тази връзка, остава в сила. Надявам се, че разбирате…

— Разбира се, сър — проскърца Реймънд. — Ще направя всичко въз…

Млъкна и с недоумение погледна слушалката в ръката си. Кабот беше затворил.

— Само това липсваше! — простена той. — Кабот заплашва да прекрати операцията! — Стъпи на килима и навлече халата си. Вчерашното главоболие започна да се завръща.

— Отивам да потърся телефона на Вини Доминик — обяви той и с въздишка добави: — Май ще ми трябва още едно чудо…

В осем часа Лори и останалите дежурни патолози вече бяха в „бокса“ и започваха планираните аутопсии. Джак остана в залата за идентификации, потънал в четене на медицинския картон на Франкони. В един момент погледна часовника си, скочи на крака и се насочи към стаята на криминолозите. Искаше да попита защо началникът им — старши криминологът Барт Арнолд днес не е на работа, но с изненада установи, че човекът си е на мястото.

— Джанис не ти ли каза да ми се обадиш? — попита без прелюдии Джак. Двамата с Барт бяха достатъчно близки, за да си пестят любезностите.

— Дойдох преди малко, а Джанис вече си беше тръгнала — поясни Арнолд. — Не ти ли е оставила бележка?

Барт започна да рови разхвърляното си бюро — съвършен близнак на бюрото на Джак. В ръката му се появи розово листче.

— „Важно“! — прочете той. — „Веднага се обади на Джак Степълтън!“ — На лицето му се появи смутена усмивка: — Извинявай, сигурно не съм й обърнал внимание…

— Предполагам вече си чул, че моят удавник е идентифициран като Карло Франкони — подхвърли Джак.

— Чух — кимна Барт.

— Това означава, че пак трябва да се свържеш с центровете за трансплантации и този път да им предложиш име.

— Ще стане много по-лесно — отвърна Барт. — Имам нужните телефони, освен това няма да им задавам тъпи въпроси от сорта дали им липсва някой от наскоро оперираните пациенти…

— През цялата нощ разговарях с различни европейски централи — уведоми го Джак. — Никой не е насочвал донор към чуждестранен пациент.

— Включително „Еуро-трансплант“ в Холандия?

— С тях се свързах най-напред — кимна Джак. — Нямат досие на Франкони.

— Следователно можем да изключим Европа — рече Барт. — След като холандците нямат сведения за Франкони, той със сигурност не се е оперирал там.

— Искам и още нещо — погледна го Джак. — Някой да отиде при майката на Франкони и да я убеди да даде кръв за проба. Тед Линч ще направи специален сравнителен ДНК тест с удавника и по този начин ще бетонираме идентификацията си. Човекът ни трябва да бъде достатъчно ловък, за да попита майката дали синът й си е правил трансплантация на черния дроб. Много съм любопитен да чуя какво ще отговори…