Робин Кук - Хромозома 6

— Не мога да се оправям с него! — оплака му се Бингъм. — Нали каза, че поведението му било по-търпимо?

— До този епизод наистина беше — въздъхна Калвин и сведе тежък поглед към лицето на Джак: — Най-много ме дразни фактът, че отлично знаеш какви са правилата тук: всяка информация за дейността на Центъра излиза или от доктор Бингъм, или от Отдела за връзки с обществеността! Точка! А вие, касапите, си държите устата затворена! Нашата работа винаги е политизирана, по тази причина не желаем лоша реклама в печата!

— Искам прекъсване! — прибягна до баскетболната терминология Джак. — Тук нещо се разминаваме и май имаме предвид различни неща…

— Разминаваме се и още как! — мрачно поклати глава Бингъм.

— Искам да кажа, че става въпрос за недоразумение — поясни Джак. — Мислех, че ще бъда порицан, защото взех ключовете за кабинета ви от санитарите и измъкнах рентгеновите снимки на Франкони…

— Не, по дяволите! — ревна Бингъм и насочи показалец в лицето му:

— Става въпрос за информацията, която си подхвърлил на медиите. За прелюбопитния факт относно завръщането на изчезналия труп! Какво си въобразяваш, бе човече! Нима мислиш, че така ще направиш кариера?!

— Стоп! — вдигна ръка Джак. — Първо, кариерата изобщо не ме вълнува чак толкова. И второ, нямам нищо общо с подхвърлянето на никаква информация!

— Нямаш ли? — зяпна Бингъм.

— Това означава ли, че виновната е Лори Монтгомъри? — подхвърли Калвин.

— Не, разбира се — поклати глава Джак. — Но и аз не съм. Честно ще ви призная, че изобщо не съм считал тази информация за някаква сензация…

— Но медиите явно са на друго мнение — подхвърли Бингъм. — Кметът също… От сутринта вече два пъти ми звъни. Въпросът му е какъв цирк се разиграва тук. Инцидентът с Франкони ни поставя в изключително неблагоприятна светлина пред обществеността, да не говорим за факта, че подробности от кухнята ни излизат на светло по най-неочакван начин…

— Истинската новина при този случай не е изчезването на трупа — поклати глава Джак. — Истинската новина е, че му е бил присаден черен дроб. Операция, за която никой не знае. Операция, която трудно се открива чрез ДНК-тест. Операция, която някой очевидно иска да скрие…

Бингъм хвърли един изненадан поглед към Калвин и вдигна ръце:

— Чакай, чакай! Това го чувам за пръв път!

Джак накратко разказа за това, което беше открил. След това добави, че в ДНК-тестовете на Тед Линч има доста неясни неща.

— Не може да бъде! — прошепна Бингъм, свали очилата и разтърка зачервените си очи. — Единственото ми желание беше час по-скоро да забравим инцидента с проклетия Франкони, но явно няма да стане така. Има си хас да се окаже, че тоя тип си е направил нелегална трансплантация!

— Днес ще знам със сигурност — рече Джак. — Барт Арнолд върти на всички трансплантационни центрове в страната, Джон Деврайс започна тестове за имунодепресанти, Морийн О’Конър се занимава с хистологичните проби, а Тед ще прибегне до ДНК-полимаркер тест, който е почти сто процента достоверен. В ранния следобед ще бъдем сигурни дали е имало трансплантация, а ако имаме късмет — и къде е била извършена тя…

Бингъм опря лакти на бюрото и впи тежък поглед в лицето му.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо общо с информацията, която публикуват всички днешни вестници? — заплашително попита той.

— Честна скаутска! — рече Джак и вдигна два пръста пред себе си.

— Добре, Степълтън, тогава приеми извиненията ми — въздъхна директорът. — Но искам да ти напомня да си държиш езика зад зъбите. Дори не си помисляй да дразниш отговорните фактори, тъй като звънят на мен, а не на теб! И двамата знаем, че умираш да си пъхаш носа там, където не ти е работа, нали? И накрая — обещай, че всяка информация по случая ще изтича не чрез теб, а чрез мен!

— То си е ясно — кимна Джак.

Време да яхне колелото си през деня нямаше почти никога, затова сега натискаше педалите с особено удоволствие. Лавираше сред оживения трафик на Първо авеню, целта на пътуването му беше частната клиника на доктор Даниел Левиц. Слънце нямаше, но температурата беше приятна — някъде около двадесетте. Във въздуха се долавяше ароматът на приближаващата се пролет. За Джак пролетта беше най-хубавият сезон в Ню Йорк.

Заключи байка си за знака „забранено паркиране“ и се насочи към входа на кабинета. Беше позвънил предварително, просто, за да се увери, че доктор Левиц е на работното си място. Но предпазливо отбягна да поиска официална среща. Инстинктивно усещаше, че изненадващото посещение ще му донесе по-добър резултат. Предполагаемата трансплантация на Франкони явно беше обгърната с някаква пелена на тайнственост.