Робин Кук - Хромозома 6

— Нека не даваме воля на нервите си — рече успокоително Реймънд, макар че и неговото сърце беше свито от страх. — Този Степълтън не може да разкрие нищо. Опасенията ни от евентуална аутопсия са чисто хипотетични, тъй като в Съдебна медицина едва ли има патолог-Айнщайн, който да разкрие произхода на донора. Това просто няма да стане, но аз ти благодаря, че ме предупреди за този Степълтън. Имам среща с Вини Доминик и тъкмо излизах… Убеден съм, че той има сили и средства да се справи с всякакъв проблем. Защото отговорността за този развой на събитията в крайна сметка е и негова…

Реймънд приключи разговора и отправи безмълвна молитва към Бога да вразуми Даниел Левиц и да му попречи да извърши някоя неразумна постъпка. Инструктира Дарлийн относно евентуалното, но малко очаквано, повторно обаждане на Тейлър Кабот, после излезе. Хвана такси на ъгъла на Медисън и Шейсет и четвърта и даде на шофьора адреса на авеню „Корона“ в Елмхърст.

Обстановката в неаполитанския ресторант беше абсолютно същата като предишния ден, само дето въздухът още по-силно вонеше на застоял цигарен дим. Вини Доминик се беше настанил в същото сепаре, а горилите му — на същите столчета пред бара. Брадатият барман мрачно миеше чашите.

Но този път Реймънд не изгуби излишно време. Отместил завесата от червено кадифе над входната врата, той бързо видя Вини и се насочи към сепарето. Седна без да чака покана и бутна сгънатият на руло вестник по посока на мафиотския бос. Вини безучастно огледа заглавията на първа страница.

— Сам виждаш, че имаме проблем — мрачно изрече Реймънд, забравил за всякакви любезности. — Обеща, че трупът няма да се появи, но явно си прецакал нещата!

Вини взе цигарата си от пепелника, смукна и издуха дима към тавана.

— Продължаваш да ме изненадваш, док — хладно промърмори той. — Започвам да мисля, че или си луд, или просто изпускаш нервите си. Тук му е мястото да посоча, че подобно неуважително отношение не позволявам дори на най-близките си сътрудници. Или ще се извиниш веднага, или ставаш и заминаваш преди да съм се ядосал!

Реймънд преглътна и неволно вкара пръст в яката на ризата си. Изведнъж си даде сметка с кого говори и по гърба му пробяга ледена тръпка. Едно кратко кимане от страна на Вини Доминик щеше да бъде достатъчно, за да го извадят след няколко дни от водите на Ийст Ривър.

— Извинявай — промърмори той. — Но наистина не съм на себе си… След това, което излезе в сутрешната преса, ми се обади президентът на „ГенСис“ и заплаши да прекрати програмата. После ми се обади и лекуващият лекар на Франкони, който бил подложен на разпит от медицински следовател на име Джак Степълтън, който пожелал да се запознае с болничния картон на Франкони!

— Анджело! — извърна се към бара Вини. — Ела тук!

Гигантът слезе от столчето и се приближи.

— Познаваш ли някой си доктор Джак Степълтън от моргата?

— Никога не съм го виждал — поклати глава Анджело. — Чух името му от Вини Амендола, който звънна рано сутринта. Каза, че аутопсията на Франкони била възложена на Степълтън.

— Както виждаш, на мен също ми звънят оттук-оттам — извърна се мафиотът към Реймънд. — Не само Вини Амендола, който в момента е доста притеснен, защото именно той ни помогна да измъкнем трупа от моргата… Обади се и братът на жена ми, който притежава погребалното бюро, свързано със същата операция. Там се появила доктор Лори Монтгомъри и е попитала за труп, който не съществува…

— Явно е станала засечка — въздъхна Реймънд. — Моите уважения, но искам да попитам какво може да се направи…

— Относно трупа — нищо — отсече Вини. — Според Амендола, аутопсията вече е факт…

Реймънд простена и стисна слепоочията си с длани. Главоболието го връхлетя с нова сила.

— Момент, док — вдигна ръка Вини. — Искам да ти дам известни уверения. Знаех, че една аутопсия може да причини проблеми на програмата и по тази причина наредих на Карло и Анджело да унищожат черния дроб на Франкони…

Реймънд вдигна глава, в очите му проблесна надежда.

— Как са го сторили?

— С пушка — поясни Вини. — Гръмнали са го от упор и черният дроб е отишъл по дяволите. Всъщност, това се отнася и за почти целия корем, ей тук… — Ръката му очерта кръг. — Нали така, Анджело?

— Точно така шефе — кимна бандитът. — Цял пълнител на пушка-помпа, марка „Ремингтън“. Превърнахме го в хамбургер.

— Мисля, че нямаш особени причини за тревога — усмихна се доволно Вини.

— Добре де, черният дроб е унищожен — вдигна глава Реймънд. — Защо тогава Степълтън пита дали Франкони не е претърпял операция за присаждане?