Робин Кук - Хромозома 6

— Длъжни сме да определим статуса на тези същества! — отсече Мелани. — А единственият начин да го направим, е като отидем при тях, на място!

Кевин кимна.

— Приготвих сандвичи — махна към книжната торбичка Мелани. — По тази причина считай, че отиваме на пикник…

— Аз също открих нещо обезпокояващо тази сутрин — промърмори Кевин. — Ела да ти покажа… — Придърпа един стол към компютърния терминал, направи знак на Мелани да седне и се настани пред клавиатурата. На екрана се появиха графичните очертания на Изла Франческа.

— Програмирах компютъра така, че да следи позициите на всичките 73 бонобо в реално време — поясни той. — А след това компресирах данните и ги пуснах на висока скорост. Виж какво се получи… — Мишката щракна, програмата влезе в действие. Само за няколко секунди малките червени точици се подредиха в строго определена геометрична форма.

— Приличат на следи, оставени от многобройни пилета — отбеляза Мелани.

— С изключение на тези двете — рече Кевин и посочи точиците с големината на главички от карфица.

— Не са се придвижили кой знае колко — кимна Мелани.

— Точно така — рече Кевин. — Същество номер 60 и същество номер 67. — После бръкна в чекмеджето си и измъкна релефната карта, която беше взел от кабинета на Бъртрам. — Локализирах същество номер 60 на малка полянка, южно от Лаго Хипо… Според картата там няма растителност.

— Имаш ли някакво обяснение?

— Почакай малко… Следващото ми действие беше да очертая един квадрат трийсет на трийсет метра — точно там, където локализирах същество номер 60… Нека ти покажа какво се получи…

Няколко натискания на клавиши и програмата отново се активира. Червената лампичка на същество номер 60 остана неподвижна, с размерите на карфица.

— Изобщо не е помръднало — отбеляза Мелани.

— Страхувам се, че е така — кимна Кевин.

— Да не е заспало?

— Толкова късно сутринта? — вдигна вежди Кевин. — Да не говорим, че при този мащаб апаратурата би регистрирала дори повдигането и отпускането на гърдите му…

— Добре де, но какво прави след като не спи?

— Не знам — сви рамене Кевин. — Може би е открило начин да свали компютърния си чип…

— И през ум не ми мина подобна възможност! — ахна Мелани. — Но това е ужасно!

— Другата възможност е бонобото да е мъртво — въздъхна Кевин.

— Едва ли — поклати глава Мелани. — Говорим за млади животни в отлично физическо състояние. Освен това живеят в среда без естествени врагове, а храната им е в изобилие.

— Не знам — въздъхна Кевин. — фактът е твърде обезпокоителен. Ще трябва да го проверим на място.

— Питам се дали Бъртрам е запознат с този факт — вдигна глава Мелани. — Той без съмнение е доста обезпокоителен за програмата като цяло…

— Предполагам, че трябва да го уведомя…

— Не преди да се върнем от нашата малка експедиция — възрази Мелани.

— Това е ясно — кимна Кевин. — Откри ли нещо друго чрез тази програма в реално време?

— И още как! — кимна Кевин. — Вече съм напълно сигурен, че използват пещерите… Виж!

Смени координатите на релефната карта и на екрана се появи графиката на скалист хълм. После поиска от компютъра да проследи собствения му двойник — бонобо номер 1.

Мелани гледаше как червената точка описа пълен кръг около хълма, след което изчезна. Тези действия се повториха, а после и потретиха.

— Принудена съм да се съглася — кимна младата жена. — Действително изглежда така, сякаш двойникът ти изчезва и се показва от скалите…

— Според мен трябва да направим всичко възможно, за да видим двойниците си директно — въздъхна Кевин. — Те са най-възрастните в групата и ако някое животно се държи като хуманоид, то без съмнение ще е някое от тях…

— Побиват ме тръпки само при мисълта, че ще го видя! — направи гримаса Мелани. — Но на острова няма да разполагаме с достатъчно време, за да си търсим двойниците… Това все пак са цели двадесет квадратни километра!

— Няма проблем, аз разполагам с уреда, който използват за улов — отвърна Кевин, след това стана и донесе локатора, който му беше дал Бъртрам.

Мелани остана смаяна от действието на портативното апаратче.

— Но къде още се бави това момиче? — сепна се тя и погледна часовника си. — Исках да направим посещението си във времето на обедната почивка!

— Зигфрид да ти се е обаждал тази сутрин? — попита Кевин.

— Не, обади ми се Бъртрам — отвърна Мелани. — Беше бесен! Каза, че е разочарован от мен, представяш ли си? Може би очакваше да се разплача!