Робин Кук - Хромозома 6

Реймънд не можа да мигне, въпреки двете хапчета приспивателно, които глътна преди да си легне. Отметна завивките и стана, като внимаваше да не събуди Дарлийн. Опасността беше минимална, тъй като младата жена имаше изключително здрав сън и само срутването на тавана би я накарало да се размърда.

Зашляпа с боси крака към кухнята и протегна ръка към електрическия ключ. Не беше гладен, но реши да успокои свития си на топка стомах с малко топло мляко. Получи киселини в момента, в който зърна сгърчения труп на момичето в багажника на форда. Опита какво ли не — „Маалокс“, „Пепсид“ и „Пепто-бисмол“, но нищо не помогна.

Това помещение му беше абсолютно непознато и по тази причина доста се забави, докато открие в какво да стопли млякото. Най-сетне се справи, напълни една висока порцеланова чаша и я отнесе в кабинета си.

Погледна часовника едва след като отпи няколко глътки. Беше три и четвърт сутринта. Главата му беше замаяна от приспивателните, но въпреки това той успя да изчисли, че в Зоната е малко след девет вечерта — едно съвсем подходящо време да се обади на Зигфрид Шпалек.

Връзката беше осъществена светкавично. В този час на денонощието телефонният трафик със Северна Америка беше наистина минимален. Насреща вдигна Аурелио и веднага прехвърли линията на своя началник.

— Ранобуден си — рече Зигфрид. — Планирах да те потърся след четири-пет часа.

— Не мога да спя — промърмори Реймънд. — Какво става при вас? Какъв е проблемът с Кевин Маршал?

— Надявам се, че проблем вече няма — отвърна Зигфрид и накратко му описа развоя на събитията. Не пропусна да отдаде заслуженото на Бъртрам Едуардс, чието предупреждение изиграло съществена роля за проследяването на Кевин. Заключението му беше, че Кевин и двете му приятелки са изплашени до смърт и няма дори да си помислят за повторно посещение на острова.

— Какви приятелки? — вдигна вежди Реймънд. — Кевин винаги е бил пълен самотник!

— Заловихме го в компанията на репродуктивната техноложка и една от операционните сестри — поясни Зигфрид. — Честно казано, и аз се изненадах от този факт, защото бях убеден, че тоя човек е… Как му викате, вие американците, на индивида без способности за социални контакти?

— Nerd — отвърна Реймънд. — Точно така.

— Да разбирам ли, че е решил да посети острова, след като е видял дим над северната му част?

— Така поне твърди Бъртрам Едуардс — отвърна комендантът. — Негова е и идеята да обясним на Кевин, че на острова действа наша бригада, която строи мост над потока, разделящ го на две…

— Но такава бригада няма, нали?

— Няма, разбира се. За последен път изпратихме работници, когато трябваше да се направи основа за телескопичния мост. Естествено, и когато хората на Бъртрам пренасяха клетките за улова…

— Не знам за никакви клетки! — недоволно промърмори Реймънд.

— От известно време насам Бъртрам настоява да прекратим програмата на изолация — поясни Шпалек. — Твърди, че бонобите трябва да бъдат прибрани в Животинския център и държани под контрол…

— Бонобите ще останат на острова! — рязко рече Реймънд. — Това е най-важното условие в споразумението ми с „ГенСис“. Приберем ли животните, те положително ще прекратят програмата. Ужасно се страхуват от лоша реклама…

— Знам и му го казах — въздъхна Зигфрид. — Уж ме разбра, но помоли да оставим клетките там, просто за всеки случай. Не виждам нищо лошо в това. Не е зле да сме подготвени за всякакви изненади.

Реймънд нервно прокара пръсти през косата си. Не искаше дори да чува думата „изненади“.

— Възнамерявах да поискам съвета ти по въпроса с Кевин и двете жени, но мисля, че това вече не е наложително — добави Зигфрид. — След обяснението за дима и особено след като ги подложихме на доста здраво разтърсване, ситуацията е под контрол…

— Не успяха да се прехвърлят на самия остров, нали?

— Не. Стигнаха до моста при протока.

— Не желая никой да се мотае там! — предупредително изръмжа Реймънд.

— Ясно — отвърна Зигфрид. — Според мен Кевин няма да повтори опита си, но за всеки случай ще изпратя при протока един контингент мароканци, които ще останат известно време там. Какво ще кажеш?

— Добра идея — кимна Реймънд. — Я ми кажи какво мислиш за този дим?

— Аз ли? — учуди се Зигфрид. — Пет пари не давам с какво се занимават шибаните животни! Важното е да са здрави и да си стоят на мястото. Какво те тревожи?

— Нищо.

— Да им пратим няколко футболни топки, а? — засмя се Зигфрид. — Може пък да се забавляват още по-добре…