Робин Кук - Хромозома 6

— Добър вечер, док — поздрави го пред входа Франко. — Извинявай за безпокойството…

— Хайде да си спестим любезностите — изръмжа Реймънд, опитвайки се да демонстрира характер.

— Ще свършим за минутка — увери го Франко и махна с ръка към крадения форд, който беше паркиран редом с противопожарния кран. На багажника се беше облегнал Анджело с цигара в ръка. Реймънд последва Франко към колата, Анджело се изправи и отстъпи крачка назад.

— Искаме да хвърлиш един поглед в багажника — рече Франко и пъхна ключа в отвора на задния капак. — Ела поблизо, защото светлината е слаба…

Реймънд се напъха между задницата на форда и паркираната в съседство кола. Един кратък поглед към безжизнения труп в багажника му беше достатъчен. Стана му лошо, понечи да се отдръпне. В същия миг блесна фотографска светкавица. Франко затвори багажника и потърка ръце.

— Излезе ли снимката? — извърна се към Анджело той.

— Трябва да изчакаме малко — отвърна другият бандит. В ръцете си държеше фотоапарат за моментални снимки „Полароид“. Реймънд неволно простена, очите му пробягаха по пустата улица. Страхуваше се, че някой друг е видял трупа на момичето в колата.

— Изглежда добре — изръмжа Анджело и подаде влажната снимка на партньора си. Франко я пое така, че и Реймънд да може да я види.

— Чиста работа — доволно се ухили той.

Реймънд с мъка преглътна. Снимката беше достатъчно ясна. На нея беше запечатана шокираната му физиономия на фона на мъртвото момиче.

— Това беше всичко, док — рече Франко и прибра снимката в джоба си. — Обещах да не ти отнемаме от времето…

— Защо го направихте? — изграчи безпомощно Реймънд.

— Идеята беше на Вини — сви рамене бандитът. — Рече, че няма да е излишно да документираме услугите, които ти правим. Просто за всеки случай…

— За какъв случай?

— Казва ли ти някой? — разпери ръце Франко. Двамата бандити влязоха в колата и потеглиха. Реймънд остана на тротоара, докато фордът се изгуби от погледа му.

— Пресвети Боже! — простена той, обърна се и бавно тръгна към дома си. Решаването на всеки проблем му създаваше нови…

Бързият душ се отрази благотворно на Джак. Реши да измине разстоянието до Лори с колелото главно защото този път младата жена пропусна да му забрани това. Но взе всички предпазни мерки да се държи по-далеч от Сентрал Парк. Миналогодишният инцидент там му беше обица на ухото, затова пое по добре осветеното платно на Сентрал Парк Уест и се насочи право към Кълъмбъс Съркъл.

Там сви надясно, пресече Петдесет и девета улица и излезе на Парк авеню. Просторните асфалтирани платна бяха пусти и той стигна до улицата на Лори буквално за нула време. Заключи велосипеда за близкия стълб с целия си арсенал от катинари и влезе във входа. Пред вратата на Лори се забави за миг, колкото да се успокои и да избере най-подходящата линия на поведение. Отвори му самата тя, на лицето й грееше усмивка. Хвърли се на врата му и го целуна, още преди той да успее да реагира. В свободната й ръка се поклащаше чаша с вино.

— Охо — отдръпна се миг по-късно тя и очите й пробягаха по разрошената му коса. — Забравих колоездачните ти мераци. Само не ми казвай, че си дошъл тук с проклетия велосипед!

Джак само сви рамене, на лицето му се появи виновна усмивка.

— Добре, че все пак си успял да стигнеш дотук — въздъхна Лори, дръпна ципа на коженото му яке и започна да го съблича.

От антрето се виждаше удобно настаненият върху дивана Лу, който се беше ухилил до уши. Лори го хвана за ръката и го поведе към хола.

— Какво искаш най-напред? — попита тя. — Изненадата или лапането?

— Дай да я видим тази изненада — промърмори Джак.

Лу скочи и включи телевизора, а Лори направи знак на Джак да заеме мястото му.

Смутено се подчини. Не видя никакъв пръстен, а и приведеният над видеото Лу не изглеждаше като човек, който току-що се е сгодил. Лори изчезна в кухнята и миг по-късно се появи с чаша вино за Джак.

— Не знам как се пуска това чудо — нетърпеливо промърмори Лу. — У дома само щерката се занимава с видеото…

Лори издърпа дистанционното от ръцете му, после го инструктира да включи телевизора. Джак отпи една глътка. Виното не беше много по-различно от това, което беше донесъл предната вечер.

Лори и Лу се настаниха от двете му страни на дивана. Джак ги огледа, поклати глава и попита:

— Къде ви е изненадата?

— Там — кратко отвърна Лори и махна с ръка към снежинките, които тичаха по екрана.

Объркан повече от всякога, Джак с недоумение гледаше логото на Си Ен Ен, последвано от образа на леко отегчен мъж, който напускаше някакъв ресторант в Манхатън. Беше заобиколен от цяла тълпа телохранители.