Робин Кук - Хромозома 6

— Хайде, човече, да изиграем още една! — извика Уорън от другия край на площадката. Беше застанал под коша и ловко дриблираше с топката, прекарвайки я между краката си. — Този път ще те пуснем да спечелиш!

— Ама и вие сте едни пускачи! — влезе в тон Джак. — Да помниш да си пускал аванта на някого? Стига ми толкова, тръгвам си…

Уорън се приближи към оградата, мушна пръст в една от дупките и небрежно се облегна.

— Какво става с онова твое гадже, дребничкото? — попита той. — Натали непрекъснато пита за нея и не знам к’во да й кажа… От доста време не сте се мяркали насам…

Джак спря поглед върху изваяните черти на младежа. С чувство на обида установи, че той дори не се е изпотил и диша почти нормално. На всичкото отгоре го завари тук, което означаваше, че е играл доста повече от него. Единственото свидетелство за някакви физически усилия беше тънка струйка пот, стекла се по шията му и попила в късата тениска.

— Предай на Натали, че Лори е добре — задъхано рече той. — Просто сме си дали малка почивка един от друг. За това съм виновен аз, тъй като изпитах нужда да поуспокоим топката…

— Ясно — кимна Уорън.

— Снощи бях с нея — добави Джак. — И тя непрекъснато пита за вас…

— Сигурен ли си, че няма да изиграеш още една? — смени темата Уорън.

— За тази вечер достатъчно — твърдо отказа Джак.

— Добре, приятел, пази се — рече Уорън, отлепи гръб от мрежата и изрева: — Хайде, черньовци, размърдайте си задниците!

Джак с уважение поклати глава. Този младеж май наистина разполага с неизчерпаема енергия, рече си той. Навлече горнището на анцуга и си тръгна. Неудовлетворението от слабата игра бързо го напусна, физическото натоварване беше прочистило съзнанието му, за час и половина игра нито веднъж не беше помислил за работа.

Но мисълта за тайнствения удавник се върна в главата му още преди да пресече платното на Сто и шеста улица. Поел нагоре по вечно мръсното стълбище на блока, той се запита дали Тед не е допуснал грешка при своите ДНК-анализи. Защото продължаваше да бъде убеден, че жертвата е била подложена на чернодробна трансплантация.

Чу настойчивото дрънчене на телефона си още от площадката на третия етаж. Нямаше съмнение, че звъни именно той, просто, защото Денис — самотната майка на две деца, която живееше на същия етаж, никога не бе имала телефон.

Накара уморените си мускули да се стегнат с цената на доста усилия. Пробяга нагоре по стъпалата, измъкна ключовете и направи опит да уцели ключалката. Телефонният секретар се включи в момента, в който влезе в антрето. Записът на собствения му глас прозвуча така, сякаш за пръв път го чуваше. На два скока се добра до телефона и вдигна слушалката.

— Ало… След час и половина на корта, усилията да пробяга по стълбите до вратата на апартамента изсмукаха и последната енергия от мускулите му.

— Не ми казвай, че току-що влизаш след дълга игра! — екна в мембраната гласът на Лори. — Минава девет — факт, който означава, че се разминаваш с обичайната си програма…

— Прибрах се едва в седем и половина — задъхано обясни Джак и избърса потта от лицето си.

— Което означава, че още не си ял, нали?

— Това е вярно — кимна той.

— Лу ми е дошъл на гости, ще си правим спагети — съобщи Лори. — Защо не се включиш?

— Няма смисъл да ви развалям купона — закачливо отвърна Джак и с изненада установи, че сърцето му се свива от внезапен пристъп на ревност. Отдавна знаеше за кратката авантюра между Лу и Лори, сега неволно се запита дали няма да стане свидетел на нейното продължение.

Същевременно си даваше сметка, че няма право на подобни чувства, просто поради собственото си нежелание да бъде интимен не само с Лори, но и с всяка друга жена. След трагичната загуба на семейството си изобщо не беше сигурен, че иска отново да се изложи на подобна душевна болка. Но беше длъжен да признае пред себе си, че самотата му тежи, а компанията на Лори му е изключително приятна.

— Никакъв купон няма да развалиш! — сопнато го увери младата жена. — Планираме да похапнем, нищо повече. Но имаме нещо, което със сигурност би желал да видиш. Нещо, което ще те изненада дотам, че вероятно ще пожелаеш сам да се ритнеш в задника… Ние самите сме доста развълнувани от него.

— Така ли? — попита Джак с внезапно пресъхнала уста. В слушалката долетя приглушеният смях на Лу и той изведнъж си помисли, че знае за какво става въпрос: ще му покажат годежни пръстени, защото Лу най-сетне се е решил да й направи предложение!