Робин Кук - Хромозома 6

Когато колата най-сетне спря пред блока, във входа й се мерна една позната фигура. Лу Солдано се беше облегнал на пощенските кутии с плетена дамаджанка вино в ръце. Лори плати сметката на Майкъл, остави му щедър бакшиш и се втурна към входа.

— Извинявай — запъхтяно рече тя. — Но нали каза, че ще се обадиш преди да тръгнеш?

Лу сънливо я погледна, закашля се и кимна с глава:

— Обадих се… Най-прилежно съобщих на телефонния ти секретар, че тръгвам насам.

Лори хвърли поглед на часовника си и извади ключа за вътрешната врата. Беше се забавила малко повече от час, съвсем според очакванията си.

— Нали каза, че имаш работа максимум за половин час? — разсъни се Лу.

— Не бях на работа — отвърна Лори и натисна бутона за повикване на асансьора. — Отскочих до погребална агенция „Сполето“…

Лу се намръщи.

— Моля те, само не започвай с конското! — забеляза гримасата му Лори.

— И какво откри? — саркастично попита Лу. — Франкони си лежи в ковчега, облечен в официален костюм?

— Ако се държиш по този начин, няма да ти кажа нищо! — заплаши го Лори.

— Окей, извинявай…

— Не открих нищо — призна с въздишка тя. — Покойникът, който исках да видя, беше вече прибран. По молба на семейството му поклонението приключило в шест следобед.

Асансьорът спря на етажа. Лори започна да се бори с многобройните си ключалки, а Лу направи заплашителна муцуна по посока на Дебра Енглър, която както обикновено, надничаше иззад открехнатата си врата.

— Но директорът ми се стори доста подозрителен — подхвърли Лори.

— Защо? — попита Лу и влезе в антрето. От спалнята излетя котаракът Том и гальовно се отърка в краката на Лори.

Младата жена остави куфарчето си на овалната масичка и се наведе да го почеше зад ухото.

— Докато разговаряхме, той обилно се потеше — рече тя.

— И това е всичко? — спря да сваля палтото си Лу. — Директорът се потеше…

— Да — кимна Лори.

Мислите на Лу ясно се изписаха върху лицето му.

— Може би е започнал да се поти след като си го притиснала с въпроси относно тялото на Франкони, а? — подхвърли полицаят. — Или си дойде да те посрещне потен?

— Дойде си потен — унило призна Лори.

— Господи, още един Шерлок Холмс! — извъртя очи Лу. — Хей, момиче! Като нищо ще ми вземеш хляба, защото аз изобщо не притежавам тази интуиция и способност за дедуктивно мислене!

— Обеща да не ми се подиграваш! — напомни му Лори.

— Не съм — заинати се Лу.

— Добре де, беше пълен провал — въздъхна Лори. — А сега, нека хапнем нещо, защото наистина умирам от глад!

Лу прехвърли дамаджанката в другата си ръка и най-сетне успя да съблече шлифера си. Но замахът му беше прекалено голям, ръката му бутна куфарчето на Лори, което падна на пода и се разпиля. Трясъкът подплаши котарака, който се стрелна към спалнята, поднасяйки на завоя върху излъсканото дюшеме.

— Господи, какъв съм слон! — възкликна Лу. — Извинявай! — Наведе се и започна да събира пръснатите по пода хартии, писалки, микроскопски стъкълца и още куп други неща. Главата му се чукна в главата на Лори, която също се оказа клекнала.

— Май ще е най-добре да седнеш някъде — засмя се тя.

— Не, настоявам да ти събера нещата! — тръсна глава Лу.

Скоро куфарчето се напълни и Лу се изправи с една видеокасета в ръка.

— Това пък какво е? — пожела да узнае той. — Някое от любимите ти криминалета?

— Не — кратко отвърна Лори.

Лу обърна касетата, прочете етикета и вдигна глава:

— Убийството на Франкони? Адресирана до теб, направо от Си Ен Ен?

— Аз я поисках — изправи се Лори. — Възнамерявах да я ползвам по време на аутопсията. Нали пиша научна статия за точността на съвременната криминалистика?

— Ще позволиш ли да я погледна? — попита Лу.

— Разбира се. Не я ли видя по телевизията?

— Заедно с всичко останало — кимна Лу. — Ще ми бъде интересно да видя само инцидента…

— Изненадана съм, че нямате копие в полицията — подхвърли Лори.

— Може и да имаме — сви рамене Лу. — Но аз не съм го видял…

— Хей, приятел, днес май нямаш ден — подхвърли Уорън. — Изглежда започваш да остаряваш…

Пристигнал късно на игрището, Джак беше принуден да почака доста, но именно това го амбицира да мачка наред, независимо кой партньор ще му се падне. Но се случи точно обратното: загуби всички игри, особено когато насреща се изправяше петорката на Уорън и Плюнката — направо непобедима… Последната току-що беше завършила с ефектно забиване на Плюнката, който нададе тържествуващ рев. Джак се насочи към страничната линия с омекнали крака. В играта беше вложил цялото си сърце, от тялото му обилно се лееше пот. Издърпа кърпата от дупката в мрежестата ограда и избърса лицето си. Сърцето блъскаше в гърдите му като тежък чук.