Робин Кук - Хромозома 6

— Значи Джак е бил прав като настояваше да се откажеш — подхвърли Лу.

— Предполагам — сви рамене Лори. — Но ти не му го казвай, моля те!

— Бих искал и комисарят да забрави за проклетия инцидент — въздъхна Лу. — В противен случай рискувам да ме понижат…

— По едно време ми хрумна нещо — погледна го Лори. — Една от двете погребални агенции, които са изнесли трупове в нощта на изчезването, се казва „Сполето“, от Озоун Парк. Името й ми се стори познато. След това си спомних за случая Черино. Именно в тази агенция беше извършено едно от най-отвратителните убийства, свързани с него. Ликвидираха един млад гангстер, почти момче… Как мислиш, дали е случайно, че точно тази агенция идва да прибере труп в нощта, в която изчезва тялото на Франкони?

— Случайно е и ще ти кажа защо — кимна Лу. — Познавам тази погребална агенция още от времето, когато работех в Куинс по проблемите на организираната престъпност. Тя действително е свързана с криминалния контингент на Ню Йорк, благодарение на някакъв брак… Но с фамилията Лучия, а не с Вакаро, които ликвидираха Франкони.

— Ясно — кимна Лори.

— Хей, това не означава, че не се възхищавам на паметта ти — усмихна се Лу. — Аз самият никога не бих направил подобна връзка. Но както и да е. Какво става с предложението ми за вечеря?

— Като те гледам на какво приличаш, май ще е по-добре да дойдеш у дома — рече Лори. — Там ще ти забъркам едни спагети, искаш ли?

Лу и Лори бяха стари приятели. Преди пет години работиха заедно по аферата Черино, след което между тях се зароди и романтична връзка, която не тръгна добре и беше прекратена по взаимно съгласие. Но приятелството им остана. Освен по служебни въпроси се виждаха и навън, главно за да хапнат някъде заедно.

— Наистина ли? — светна лицето на Лу. Идеята да се изпъне на удобния диван в апартамента на Лори му се стори безкрайно привлекателна.

— Наистина — кимна младата жена. — Предпочитам този вариант, защото в хладилника си имам готов сос и доста салата.

— Прекрасно! — ухили се Лу. — Ще ти звънна в момента, в който тръгна от управлението. А по пътя ще взема едно шише кианти…

— Много добре — кимна Лори.

Няколко минути по-късно Лу си тръгна и тя отново се наведе над микроскопа. Но само, за да установи, че концентрацията й се беше стопила. Виновен за това беше разговорът за Франкони, а и умората цял ден да се взира в проклетия микроскоп. Облегна се назад, разтърка очи.

— По дяволите!

Вдигна глава и закова поглед в напукания таван. Колкото пъти си задаваше въпроса как е изчезнало тялото на Франкони, толкова пъти я обземаше мъчителната агония. Изпитваше чувство на вина, че не може да помогне на Лу.

Стана, щракна куфарчето си и грабна палтото от закачалката. Но вместо да напусне сградата на Съдебна медицина, отново се спусна в моргата. От известно време насам в главата й се въртеше един натрапчив въпрос, който беше пропуснала да зададе на Марвин Флечър — другият нощен служител в приемното.

Завари го приведен над бюрото, зает да попълва купчина формуляри за предстоящи извозвания на мъртъвци. Марвин беше един от любимите й помощници. Именно той беше дневна смяна когато стана трагичното убийство на Брус Помовски, пряко свързано с аферата Черино. Веднага след това го прехвърлиха в нощните екипи, което си беше чиста проба повишение, тъй като нощният дежурен има далеч повече отговорности.

— Хей, Лори, какво става? — вдигна глава Марвин. Беше хубав афро-американец, с невероятно гладка кожа, която буквално блестеше под светлината на луминесцентните лампи. Побъбриха малко, размениха си последните клюки, след което Лори премина към същността на визитата си.

— Ще те питам нещо, Марвин — рече тя. — Но предварително те предупреждавам, че няма смисъл да заемаш защитна позиция… — Неволно си спомни реакцията на Майк Пасано, никак не й се щеше Марвин да получи още едно оплакване…

— Казвай — рече Марвин.

— Става въпрос за Франкони — въздъхна Лори. — Въпросът ми е защо не си го снимал на рентгена?

— Какви ги дрънкаш? — учудено я изгледа чернокожият мъж.

— Много добре чу — твърдо издържа на погледа му Лори. — В папката липсваха рентгенови снимки, а в архивата нямаше филм… Това го установих още преди изчезването на трупа.

— Но аз му направих снимки! — изгледа я обидено Марвин. — Никога не пропускам подобно нещо, освен ако някой от лекарите не ми нареди друго!

— Тогава къде са снимките, къде е филмчето?

— Нямам представа за снимките, а филмчето изпратих на доктор Бингъм.