Робин Кук - Хромозома 6

— Не бъди толкова чувствителен, де — ухили се Франко и го шляпна по темето. — Знаеш, че всички те обичаме, въпреки външния ти вид на герой от филм на ужасите!

Анджело мълчаливо отмести ръката му. Само двама души на този свят имаха право да говорят на тема външния му вид: Франко и шефът, Вини Доминик… Но дори и те трябваше да внимават.

Момичето беше на няколко крачки от уличното платно. Беше облечено в розово скиорско яке, което я правеше да изглежда още по-дебела. Лицето й беше доста подпухнало, с ясно видими следи от акне. Косата й беше права, разделена на път точно в средата.

— Случайно да ти прилича на Мария Проволоне? — хапливо подхвърли Анджело.

— Много смешно — промърмори Франко и слезе от колата.

— Извинете — извика възможно най-любезно той. Гласът му прозвуча като скърцане на трион, вероятно, защото пушеше още от осемгодишна възраст. — Случайно да сте известната Синди Карлсън?

— Кой се интересува? — попита момичето и спря на няколко крачки от уличното платно. Кучето вдигна крак край един от стълбовете на портала.

— Ние сме от полицията — отвърна Франко и вдигна значката така, че осветлението от уличната лампа да попадне върху лакираната й повърхност. — Разследваме поведението на няколко от местните момчета и вярваме, че вие можете да ни помогнете…

— Така ли? — недоверчиво го изгледа Синди.

— Абсолютно — кимна Франко. — Бихте ли се приближили, за да поговорите с колегата ми?

Синди огледа улицата в двете посоки, въпреки че през последните пет минути не беше минала нито една кола. После дръпна каишката на кученцето и прекоси платното.

Франко направи крачка встрани, давайки й възможност да се наведе над страничното стъкло от страната на Анджело. След това хвана главата й и с рязко движение я блъсна в колата. Синди издаде сподавен писък, но Анджело беше готов и бързо я укроти. Тежката му длан легна върху устата й. В същото време Франко издърпа каишката от ръцете й, ритникът му отпрати пуделчето на няколко метра встрани. После скочи зад волана, включи на скорост и рязко потегли.

Лори беше приятно изненадана от себе си. След получаването на видеозаписа с убийството на Франкони, тя се залови с писмена работа и дълго не вдигна глава. В резултат купчината с приключени аутопсии в десния край на бюрото придоби внушителни размери. Придърпа табличката с последните хистологични проби и продължи работа. Този случай също щеше да бъде приключен в рекорден срок. Наведе се над микроскопа, но в същия миг някой почука по рамката на отворената врата.

— Още ли си тук? — попита Лу Солдано и тежко се отпусна на стола пред бюрото. Изобщо не направи опит да свали палтото и шапката си, която беше тикната към тила.

Лори погледна часовника си и направи гримаса.

— Господи! Изобщо не допусках, че е станало толкова късно!

— Направих опит да те открия у дома докато се влачех сред трафика на моста Куинсбъроу — рече Лу. — След което реших да се отбия тук, тъй като подозирах, че продължаваш да бачкаш… И наистина се оказах прав! Мисля, че прекаляваш, Лори…

— Кой ми го казва? — иронично го изгледа тя. — Я иди да се погледнеш в огледалото! От колко време не си спал като хората? Нямам предвид кратките дремки на бюрото…

— Дай да говорим за по-приятни неща — направи гримаса Лу. — Какво ще кажеш да похапнем някъде? Ще отскоча до службата да направя една спешна диктовка и след около час съм готов… Децата са при леля си, Бог да я благослови. Предлагам да вземем по една хубава голяма порция, спагети…

— Сигурен ли си, че наистина ти се излиза? — огледа го изпитателно Лори. Под очите му имаше черни торбички, а четината на брадата му положително беше на повече от два дни.

— Трябва да се яде — сви рамене Лу. — Още дълго ли ще работиш?

— Това е последният ми случай. Ще ми отнеме около половин час…

— Но и ти трябва да ядеш, нали?

— Нещо ново по случая Франкони? — смени темата Лори.

— Нищо — въздъхна Лу. — Проблемът при тези мафиотски набези е там, че ако не направиш бърз пробив, следите изчезват… За съжаление ние не успяхме да направим бърз пробив.

— Съжалявам — рече Лори.

— Благодаря — кимна Лу. — А ти докъде стигна? Получи ли някаква представа как е изчезнал трупът на Франкони?

— И при мен следите изчезват бързо — отвърна с въздишка Лори. — На всичкото отгоре Калвин здравата ме смъмри, защото съм разпитвала човек от нощния персонал без позволение. А аз само си поговорих с него… За съжаление имам чувството, че управата иска час по-скоро да забрави този инцидент.