Робин Кук - Хромозома 6

— Идваш ли? — настоя Лори.

— Късно е — смутолеви той. — Освен това трябва да взема душ…

— Хей, старче — появи се гласът на Лу. — Вдигай си задника и идвай! Изгаряме от нетърпение да видиш нещо!

— Добре — предаде се Джак. — Вземам един душ и след четиридесет минути съм при вас…

— Окей, старче, чакаме те.

Джак бавно остави слушалката.

— Старче ли? — озадачено промърмори той. Подобни епитети не бяха в стила на Лу, вероятно вече е на седмото небе…

— Не знам как да ти оправя настроението — отчаяно въздъхна Дарлийн. Беше си облякла чисто нова копринена нощничка, но Реймънд дори не я забелязваше. Лежеше на дивана с торбичка лед на челото и плътно стиснати клепачи.

— Сигурен ли си, че не искаш да хапнеш? — попита младата жена. Беше висока над метър и седемдесет и пет, с изрусена коса и щедри форми, точно два пъти по-млада от Реймънд със своите двадесет и шест години. Бяха се запознали в един уютен бар в Ийст Сайд, който носеше странното име „Зала за търгове“. Тогава Дарлийн се подвизаваше като фотомодел. Реймънд отмести леда и отвори очи.

— Не съм гладен, стомахът ми се е свил на топка — промърмори той. — Толкова ли е трудно да разбереш подобно нещо?

— Не знам защо си толкова разстроен — въздъхна Дарлийн. — Току-що онази докторка от Лос Анджелис телефонира, за да приеме офертата ти. А това означава, че скоро сред клиентите ни ще фигурират и филмови звезди. Би трябвало да празнуваме…

— Проблемът няма нищо общо с бизнеса — промърмори Реймънд и отново затвори очи. — Той си върви като по часовник. Но неприятностите съвсем не са за подценяване. Първо Франкони, а сега и тоя смахнат Кевин Маршал… — Умишлено премълча за задочния проблем със Синди Карлсън, за който не желаеше дори да мисли.

— Но защо все още се косиш за Франкони? — учуди се Дарлийн. — Този проблем отдавна е разрешен.

— Я по-добре иди да гледаш телевизия! — не успя да скрие раздразнението си Реймънд. — Остави ме да си страдам на спокойствие!

— Какво ще кажеш за препечена филийка със сирене? — отказа да се подчини Дарлийн.

— Остави ме на мира! — изкрещя Реймънд и се надигна до седнало положение. Продължаваше да притиска леда към зачервеното си лице, очите му бяха страдалчески изцъклени.

— Добре де, мога да позная кога съм нежелана — наду се Дарлийн и тръгна да излиза. В този момент телефонът иззвъня. — Аз ли да вдигна? — погледна към Реймънд тя.

Той кимна. Каза й да говори от кабинета, но да се оправя сама. Ако търсят него да каже, че не е тук и не знае кога ще се върне.

Дарлийн смени посоката и изчезна зад вратата на кабинета. Реймънд пусна една въздишка на облекчение и притисна торбичката с лед към челото си. Но само след секунда Дарлийн отново се появи.

— Не беше телефонът, а домофонът — обяви тя. — Някой си Франко Понти настоява да те види по важна работа. Казах му, че ще проверя дали си тук…

Реймънд отново се надигна. В първия момент не можа да се досети откъде му е познато това име. Но веднага след това си даде сметка, че така се казваше една от горилите, придружаваща Вини Доминик при вчерашната им среща.

— Какво решаваш? — попита Дарлийн.

— Ще говоря с него — преглътна Реймънд и вдигна деривата, който беше окачен на стената до дивана.

— Здрасти, док — рече Франко. — Щях да съм много разочарован, ако не беше вдигнал…

— Късно е, готвя се за лягане — сдържано отвърна Реймънд.

— Извинявам се, но двамата с Анджело Фачоло искахме да ти покажем нещо…

— Хайде да го отложим за утре — рече Реймънд. — Ще ви чакам между девет и десет сутринта.

— Спешно е, док — въздъхна Франко. — Хайде, не ни създавай затруднения. Вини Доминик много държи да се запознаеш веднага с качеството на услугата, която ти свършихме!

Реймънд направи безуспешен опит да измисли някакво оправдание. Главоболието му се усили.

— Ще ти отнеме само две минути — добави Франко.

— Страшно съм уморен — започна Реймънд. — Страхувам се, че…

— Спести си дъха, докторе! — смени тона Франко. — Предупреждавам те, че ако не слезеш веднага, горчиво ще съжаляваш! Ясно ли е?

— Добре — капитулира Реймънд. Даваше си ясна сметка, че Вини Доминик и неговите хора не хвърлят заплахите си на вятъра. — Слизам веднага… Стана, излезе в антрето и откачи палтото си от закачалката.

— Излизаш ли?! — смаяно го погледна Дарлийн.

— Нямам друг избор — кисело отвърна Реймънд. — Вероятно трябва да съм доволен, че не настояха те да се качат…

В асансьора направи опит да се успокои, но главоболието му беше прекалено силно за подобен род усилия. Неочаквани визити от тоя сорт превръщаха живота му в ад. Нямаше идея какво искат да му покажат, но предполагаше, че то има някаква връзка със Синди Карлсън.