Робин Кук - Хромозома 6

— Господи! — изненада се Марвин, зърнал на прага си Лори и Джак. По това време на денонощието в сградата никога не бяха се появявали двама патолози едновременно. — Природно бедствие ли е настъпило?

— Къде са санитарите? — попита Джак.

— Когато за последен път надникнах в бокса, бяха там — сви рамене младежът. — Не, сериозно, какво става?

— Идентификационна криза — промърмори Джак и поведе групата към залата за аутопсии.

Открехна вратата и надникна. Санитарите наистина бяха там и старателно забърсваха пода с меки парцали, окачени на дълги пластмасови дръжки.

— Предполагам, че разполагате с ключ от кабинета на шефа — изправи се пред тях Джак.

— Естествено — промърмори Дарил Фостър, натрупал почти тридесет години стаж в сградата на Съдебна медицина. Колегата му Джим О’Донъл беше сравнително нов.

— Трябва да влезем там. Ще дойдеш ли да ни отвориш?

— Шефът не обича да му се влиза в кабинета — колебливо отвърна Дарил.

— Аз отговарям — изпъчи се Джак. — Става въпрос за спешен случай. А с нас е и лейтенант-детектив Лу Солдано от Централното полицейско управление, който ще внимава да не задигнем нещо…

— Не знам — продължаваше да се колебае човекът. Беше очевидно притеснен и с нищо не показа, че оценява чувството за хумор на Джак.

— Тогава ми дай ключа — протегна ръка Джак. — По този начин няма да се намесваш. С очевидно нежелание Дарил откачи два ключа от голямата си верижка и му ги подаде.

— Единият е за външния офис, а другият — за кабинета на доктор Бингъм…

— След пет минути ти ги връщам — увери го Джак. Дарил не отговори.

— Според мен бедният човек доста се смути — отбеляза Лу, докато се возеха в асансьора към горния етаж.

— Когато Джак е в действие, всички реагират така — отбеляза Лори.

— Бюрокрацията ме вбесява — промърмори навъсено Джак. — Не мога да разбера какво ще търсят рентгеновите снимки в кабинета на шефа!

В бърза последователност отключи двете врати и щракна осветлението на кабинета на Бингъм.

Помещението беше просторно. Масивното писалище беше разположено между високите френски прозорци вляво и огромна библиотека вдясно. На дългата заседателна маса бяха пръснати учебни пособия, включително подвижна черна дъска и портативен екран за рентгенови снимки.

— Къде ще ги търсим? — озърна се Лори.

— Надявах се да ги открием окачени на екрана, но не ги виждам там — промърмори Джак. — Ти се поогледай наоколо, а аз ще се заловя с бюрото.

— Добре — кимна Лори.

— Ами аз какво да правя? — попита Лу.

— Ще внимаваш да не задигнем нещо — отсече Джак. Проверката на чекмеджетата му отне броени секунди. Рентгеновите снимки в моргата се правеха на цяло тяло и по тази причина бяха доста обемисти. Съхраняваха ги в големи папки от гъвкава жълта хартия, които се виждат отдалеч.

— Това тук ми изглежда обещаващо — подвикна Лори, измъкнала купчина рентгенови снимки от едно чекмедже на заседателната маса. Тръшна ги върху нея и започна да ги прелиства. Скоро откри името на Франкони, изписано в ъгъла на един от жълтите пликове.

Върнаха се в приземието. Джак извади рентгеновите снимки на удавника и влезе в моргата с двете папки под мишница. Подаде ключовете на Дарил и му благодари. Санитарят само кимна с глава.

— Моля за внимание — тържествено обяви той и пристъпи към осветения екран. — Върховният миг наближава!

Първо нагласи снимките на Франкони, а след това и на удавника. Сравнението му отне само секунда.

— С прискърбие трябва да призная, че дължа на Лори пет долара — обяви той.

Младата жена нададе тържествуващ вик и протегна ръка. Джак неохотно разтвори портфейла си и й подаде банкнотата.

— А бе как разбрахте толкова бързо? — промърмори Лу и се приведе над осветения екран.

Джак му показа продълговатите сенки на куршумите, почти скрити под множеството сачми в тялото на удавника. После обясни защо нямат съмнение, че става въпрос за същите куршуми, открити при рентгеновите снимки на Франкони, а накрая му посочи и абсолютно еднаквото счупване на ключицата при двата трупа.

— Страхотно! — потърка ръце Лу. Ентусиазмът му беше не по-малък от този на Лори. — Най-сетне имаме положителна идентификация на трупа, дано това ни помогне да преодолеем застоя в разследването!

— А аз най-сетне ще разбера какво по дяволите му е на тоя черен дроб! — кимна с непоколебима решителност Джак.

— Аз пък мисля да предприема една обиколка из магазините — рече Лори и целуна банкнотата в ръката си. — Но не преди да уточня една малка подробност: как и защо този мил труп е напуснал уважаемото ни заведение с ръце и глава, а после се завръща без тях!