Робин Кук - Хромозома 6

— Не виждам никакви причини за смях! — изръмжа Реймънд. Той не хранеше приятелски чувства към коменданта, макар да оценяваше неговата дисциплинираност и стил на управление. Ясно си го представи зад широкото писалище, отрупано с онези черепи, от които тръпки го побиваха…

— Кога ще прибереш пациента? — попита Зигфрид. — Чувам, че се възстановява по фантастичен начин и скоро ще е готов за път…

— И аз така чух — кимна Реймънд. — Вече съм уведомил Кембридж, самолетът на „ГенСис“ ще бъде готов в най-скоро време. Може би след ден-два…

— Обади ми се преди да тръгнеш — рече Зигфрид. — Ще изпратя специална кола да те вземе от Бата.

Реймънд затвори, от устата му излетя въздишка на облекчение. Беше доволен от идеята да позвъни в Африка, просто, защото една от причините за безпокойството му беше поведението на Кевин. Слава Богу, че кризата е овладяна. Сега му оставаше да се отърве от мисълта за онази снимка над трупа на Синди Карлсън и всичко ще бъде наред…

Концентрирал цялото си внимание върху екрана на компютъра, Кевин нямаше никаква представа за хода на времето. Отдели се от него едва когато на вратата се почука и той стана да отвори. В лабораторията влетя Мелани, в ръката й се поклащаше голяма хартиена торбичка.

— Къде са ти лаборантите? — попита тя.

— Дадох им почивен ден. Днес няма начин да изпълнявам обичайните задачи, затова им казах да идат на плажа. Дъждовният сезон беше прекалено дълъг, а скоро-ще започне пак…

— Къде е Кандис? — попита Мелани и остави торбичката на близката лабораторна маса.

— Не знам — сви рамене Кевин. — Не съм я виждал от сутринта, когато я свалихме пред болницата.

Изминалата нощ беше тежка. След като прекараха близо час в хладилника на патологията, Мелани успя да убеди спътниците си да се прехвърлят в дежурната стая на Животинския център. Останаха там до идването на сутрешната смяна, почти без да мигнат. После се смесиха с тълпата и успяха да се приберат в Кого без никакви инциденти.

— Можем ли да се свържем с нея? — попита Мелани.

— Сигурно — сви рамене Кевин. — Достатъчно е да позвъним в болницата и да помолим да я извикат по пейджъра. Но може и да не е там, тъй като състоянието на Хоръс Уинчестър е прекалено добро, за да изисква постоянното й присъствие. В такъв случай би трябвало да е в Ханчето… — Така наричаха квартирите на временния медицински персонал, които също бяха в границите на болничния комплекс.

— Правилно — кимна Мелани, вдигна телефона и поиска да я свържат със стаята на Кандис. Русокосата сестра вдигна едва на третото позвъняване. Вероятно беше заспала.

— Ние с Кевин отиваме на острова — обяви без прелюдии Мелани. — Искаш ли да дойдеш, или предпочиташ да останеш тук?

— Какви ги дрънкаш? — нервно се обади Кевин.

Мелани му направи знак да мълчи.

— Кога? — попита Кандис.

— Веднага след като се появиш тук. Ние сме в лабораторията на Кевин.

— Най-малко след половин час, защото искам да взема един душ — обяви Кандис.

— Чакаме те — приключи разговора Мелани.

— А бе ти луда ли си? — нахвърли се върху нея Кевин. — Трябва да изчакаме малко, не бива веднага да хукваме към проклетия остров!

— Това момиче не мисли така! — заби пръст в гърдите си Мелани. — Колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. Ако Бъртрам разбере, че му липсва един ключ, положително ще смени ключалката и тогава сме заникъде! Освен това те са убедени, че ние сме парализирани от ужас. Незабавната ни реакция ще ги хване неподготвени.

— Мисля, че не съм готов за подобно нещо — поклати глава Кевин.

— Така ли? — проточи Мелани. — А кой беше безкрайно разтревожен от собственото си творение? Тук е мястото да добавя, че вече съм наистина разтревожена. Тази сутрин получих нови косвени доказателства, потвърждаващи твоите опасения.

— Какви доказателства?

— Отбих се в клетките за бонобо — отвърна младата жена. — Разбира се предпазливо, без да привличам вниманието… Цял час се лутах, но все пак открих една майка с новородено…

— И? — Кевин изобщо не беше сигурен, че иска да чуе това, което щеше да последва.

— През цялото време малкото бонобо ходеше на задните си крака — точно като теб и мен! — гневно проблеснаха тъмните очи на Мелани. — Поведение, което в научните среди наричат поведение на ДВУКРАКО същество!

Кевин кимна и отмести очи от лицето й. Гневната нотка в гласа й допълнително го изнервяше, просто защото усилваше собствените му страхове.