Робин Кук - Хромозома 6

— Да включа ли звук? — попита Лори.

— Не е необходимо — поклати глава Лу.

Джак мълчаливо изгледа записа, а след това хвърли изпълнен с недоумение поглед към ухилените физиономии на двамата.

— Хей, какво става тук? — попита той. — Колко бутилки сте опукали?

— Разбра ли що за запис е това? — попита Лори.

— Бих казал, че онзи тип го застреляха — отвърна колебливо той.

— Името на „онзи тип“ е Карло Франкони — тържествено обяви Лори. — Нещо да ти направи впечатление?

— Напомня ми лентата, на която беше запечатано убийството на Ли Харви Осуалд — сви рамене Джак.

— Пусни му го пак — подхвърли Лу.

Джак изгледа кадрите за втори път. Вниманието му беше раздвоено между екрана и физиономиите на приятелите му. Те гледаха напрегнато.

— Е? — попита Лори, след като записът свърши.

— Не знам какво очаквахте да видя — призна с въздишка Джак.

— Ще ти пусна няколко кадъра на забавена скорост — рече Лори и хвана дистанционното. Картината замръзна в момента, в който Франкони се качваше в лимузината. Младата жена ловко я докара до мига на изстрелите, после стана и пристъпи към екрана: — Ето ти входящата рана — посочи с пръст тя, после прескочи един кадър и спря в момента на падането…

— Проклет да съм! — ахна Джак. — Май ще се окаже, че моят удавник е Карло Франкони!

Лори обърна гръб на телевизора, очите й блестяха.

— Точно така! — развълнувано рече тя. — Готова съм да заложа пет долара, че е именно той, въпреки че все още говорим за предположение… Но входящите рани на трупа съвпадат напълно!

— Приемам облога — ухили се Джак. — Но все пак искам да ти напомня, че това е сто пъти повече от досегашните ти залагания…

— Значи съм абсолютно сигурна! — кимна Лори.

— Много е бърза при асоциациите — призна с уважение Лу. — Направи връзката толкова лесно, че чак ми стана неудобно.

— Я стига! — блъсна го в рамото Лори. — Аз също се изчервих — засмя се Джак.

— А пък аз никога не мога да разбера кога говориш сериозно — погледна го с подозрение Лори, светкавично доловила ироничната нотка в гласа му.

— Това е най-добрата новина от седмици насам — призна вече сериозно той.

— Добре, с изненадите бяхме дотук — кимна Лори, изключи телевизора и добави: — А сега на масата!

По време на вечерята разговаряха главно за Франкони. Основният въпрос, на който търсеха отговор, беше кратък и ясен: защо на никого не е хрумнала идеята, че удавникът и Франкони са едно и също лице.

— Мен ме заблудиха раните от ловна пушка, които Франкони не можеше да има — тръсна глава Лори. — А и фактът, че обезглавеният труп е бил открит чак край Кони Айлънд. Ако го бяха извадили от Ийст Ривър, вероятно щях да си помисля други неща…

— И аз бях заблуден от същото — рече Джак. — А когато открих, че раните от пушката са били причинени след смъртта, съсредоточих цялото си внимание върху черния дроб. Между другото, Лу, случайно да знаеш дали Франкони се е подлагал на трансплантация на черен дроб?

— Не знам такова нещо — поклати глава полицаят. — Години наред беше болнав, но никога не съм се интересувал от какво. Не съм чувал за никакви трансплантации…

— Ако не му е присаден, черен дроб, значи удавникът няма нищо общо с него! — отсече Джак. — Въпреки липсата на категорично потвърждение от ДНК-тестовете, аз съм твърдо убеден, че удавникът е получил черен дроб от донор!

— С какво друго можете да докажете, че удавникът и Франкони са едно и също лице? — попита Лу.

— Чрез кръвна проба от майката — отвърна Лори. — У всеки от нас съществуват митохондриални ДНК, които наследяваме само от майка си. По тях веднага ще разберем дали удавникът е Франкони. Убедена съм, че майка му ще се съгласи, защото именно тя дойде да го идентифицира…

— Жалко, че при приемането на трупа са пропуснали да го вкарат в рентгена — въздъхна Джак. — Това щеше да ни свърши цялата работа…

— Вкарали са го! — възбудено извика Лори. — Току-що разбрах, че Марвин му е направил снимки!

— Тогава къде са те, по дяволите?

— Бингъм ги е взел. Трябва да са в кабинета му.

— Предлагам да направим кратка разходка до моргата! — надигна се Джак. — Искам веднага да изясня този въпрос!

— Кабинетът на Бингъм сигурно е заключен — възрази Лори.

— Е, в такъв случай ще прибегнем до някой по-творчески подход…

— Амин! — прекръсти с, е Лу. — Това може би ще се окаже пробивът, който ми трябва!

Приключиха с храната, почистиха кухнята (по изричното настояване на Джак и Лу), след което скочиха в първото свободно такси и потеглиха към моргата. Там проникнаха през товарната рампа и се насочиха право към канцеларията на дежурните.