Робин Кук - Хромозома 6

— Умно — кимна Кандис.

Скоро стигнаха площадката на втория етаж. В коридора срещу нея срещнаха първия от дежурните служители. Човекът с нищо не показа учудване от факта, че вижда Кевин и оперативната сестра в сградата, при това посред нощ. Само кимна с глава и отмина.

— Стана лесно — прошепна Кандис.

— Заради униформеното облекло — кимна Мелани. Завиха наляво, бутнаха една остъклена врата и се озоваха в къс, ярко осветен коридор. От двете му страни имаше бели, немаркирани врати. Мелани открехна една от тях, надникна вътре и побърза да затвори.

— Една от пациентките ми — поясни с усмивка тя. — Горила от низините, която е почти готова за екстракция на овулирана яйцеклетка. При високото хормонално ниво, което поддържаме по изкуствен начин, повечето животни са прекалено възбудени и неспокойни, но тази си спи като къпана…

— Може ли да я видя? — попита Кандис.

— Предполагам — сви рамене Мелани. — Но не вдигай шум и не прави рязки движения…

Двете жени се шмугнаха в стаята, а Кевин остана навън, придържайки вратата открехната.

— Няма ли да свършим това, за което сме дошли? — нервно попита той.

Мелани сложи пръст на устните си.

В помещението имаше четири огромни клетки, но заета беше само една. В нея сладко спеше едра горила, свила се на кълбо върху купчина слама. Осветлението беше намалено до крайност, електрическата крушка на тавана едва мъждукаше. Кандис хвана преградните пръчки и внимателно се приведе напред. За пръв път виждаше горила отблизо. Ако имаше желание, би могла дори да я докосне.

В следващия миг горилата изведнъж се събуди, скочи на крака и с мълниеносно движение разтърси клетката. После отскочи назад, нададе пронизителен писък и започна да барабани с юмруци по дъсчения под.

Кандис издаде вик на ужас и отскочи назад. Мелани успя да я подхване.

— Няма нищо — успокоително прошепна тя.

Горилата отново се стрелна напред. Дясната й ръка направи рязко движение, пресни изпражнения шльопнаха по насрещната стена.

Мелани избута Кандис навън, а Кевин побърза да затвори вратата.

— Ужасно съжалявам — рече техноложката и огледа пребледнялото лице на Кандис. — Всичко ли е наред?

— Предполагам — промърмори другата жена, докосна русата си коса с разтворена длан, след това внимателно я огледа.

— Страхувам се, че попаднахме в неблагоприятен момент — въздъхна Мелани. — Не те улучи с изпражненията си, нали?

— He — поклати глава Кандис и отново прекара ръка по косата си.

— Да вървим за проклетите ключове! — изгуби търпение Кевин. — Защо трябва да насилваме късмета си?

Прекосиха оплодителното отделение, бутнаха още една летяща врата и се озоваха в широко помещение, разделено на ниши. Във всяка от тях имаше по няколко клетки, заети от примати.

— Това е педиатрията — прошепна Мелани. — Дръжте се естествено…

В помещението работеха четири души, всички облечени в бели престилки и със стетоскопи на шията. Бяха очевидно заети и появата на новодошлите беше отбелязана само с кимвания и кратки любезни усмивки.

След още две летящи врати, разделени от къс коридор, най-сетне спряха пред тежка желязна врата. Мелани извади картата си и ключалката щракна.

— Пристигнахме! — шепнешком обяви тя и внимателно затвори след себе си. След оживлението и писъците в болничното крило, тишината тук им се стори дълбока и абсолютна. — Това е административното крило. Стълбището е ей там, вляво. Хайде, хванете се един за друг…

Успяха да се подредят след известно бутане и настъпване в непрогледния мрак. Кандис сложи ръката върху рамото на Мелани, а Кевин — върху нейното.

Започнаха да се придвижват напред, като Мелани плъзгаше длан по стената, а останалите я следваха. Очите им постепенно свикнаха с мрака. С приближаването си до стълбището започнаха да различат струйки синкава светлина от луната навън.

На самото стълбище беше значително по-светло, тъй като на всяка площадка имаше широк панорамен прозорец. Придвижването по коридора стана значително по-лесно. Скоро спряха пред кабинета на Бъртрам.

— Дойде време за киселинния тест — направи гримаса Кевин.

Мелани пъхна картата си в процепа, разнесе се тихо изщракване.

— Никакъв проблем! — победоносно обяви тя.

Пристъпиха навътре. Отново ги обгърна непрогледен мрак. Единствената бледа светлина се процеждаше през отворената врата на вътрешното помещение.

— А сега какво? — попита Кевин. — Как ще търсим в тази тъмница?