Робин Кук - Хромозома 6

Кевин пропусна Кандис пред себе си. Горе се озоваха в някаква канцелария, в която се бяха разположили четирима гвинейци във военни униформи. Лицата им бяха почтителни, вероятно поради присъствието на коменданта на Зоната, началника на сигурността и командира на мароканския отряд. Бяха застани мирно, с преметнати през рамо автомати. При вида на Кевин и двете жени в очите им се появи видимо объркване. Мелани се спря и им показа среден пръст, но Кевин побърза да я изтика навън.

— Моля те, не ги провокирай! — примоли се полугласно той. Така и не разбра дали войниците не разбраха жеста й, или бяха твърде смутени, за да реагират. Но така или иначе, никой от тях не хукна с насочено оръжие подире им — както очакваше…

Стигнаха до колата. Кевин отвори дясната врата и Кандис побърза да се качи. Но Мелани нямаше подобни намерения.

— Дай ключовете! — извърна се към него тя. В очите й гореше бясно пламъче.

— Какво?! — погледна я с недоумение Кевин.

— Дай ключовете, казах! — повтори все така гневно младата жена.

Опасявайки се от нов скандал, Кевин побърза да се подчини. Мелани скочи зад кормилото, а той се настани отзад. Не го беше грижа кой ще кара, единственото му желание беше час по-скоро да се разкарат оттук.

Мелани запали мотора, натисна педала на газта докрай и джипът се стрелна напред с пронизително свирене на гумите.

— За Бога, Мелани! — простена Кевин. — Не карай толкова бързо!

— Ядосана съм! — кратко го осведоми младата жена.

— Добре де, то си личи отдалеч…

— Все още нямам намерение да се прибирам — добави Мелани. — Но с удоволствие ще ви закарам…

— Къде ще ходиш? — учуди се Кевин. — Наближава полунощ!

— Отивам в Животинския център! — отсече Мелани. — Нямам никакво намерение да се примирявам с подобно отношение и ще направя всичко възможно да разбера какво става в тая шибана компания!

— Какво ще търсиш в Центъра? — учуди се Кевин.

— Ключовете за шибания мост! — отсече Мелани. — Вече не става въпрос за обикновено любопитство. Ще ида там и ще разбера всичко!

— Защо не спреш и да обсъдим идеята ти на спокойствие? — подхвърли Кевин.

Мелани скочи на спирачките. Колата поднесе и спря, Кевин и Кандис рязко политнаха напред.

— Аз отивам в Центъра! — повтори категорично Мелани. — А вие сте свободни да решавате. Или идвате с мен, или ви карам по домовете ви…

— Но защо именно тази вечер? — попита Кевин.

— Първо, защото тази вечер ме накараха да побеснея — отвърна Мелани. — И второ, защото никой няма да подозира подобен ход от наша страна. Те очевидно очакват, че ще се приберем у дома и с удоволствие ще се пъхнем в леглата си. Особено след начина, по който бяхме третирани. Но не знаят, че това не е в моя стил!

— Аз пък мисля, че трябва да постъпим точно така — възрази Кевин.

— Мелани е права — обади се Кандис. — Целта им беше да ни изплашат до смърт…

— И успяха — въздъхна Кевин. — Но какво ви става, момичета? Нима единствено аз съм запазил разума си?

— Да вървим да свършим работата! — отсече Кандис.

— Господи, останах в малцинство! — оплака се Кевин.

— Няма проблем, ще те закараме у дома — кимна Мелани и включи на заден ход. Кевин сложи ръката си върху нейната.

— Чакай… Как предлагаш да вземем ключовете? Нямаме представа къде се съхраняват…

— Как така нямаме представа? — учуди се Мелани. — Ясно е, че се съхраняват в кабинета на Бъртрам. Той отговаря за логистиката на програмата, а и ти сам твърдеше, че ключовете са у него…

— Добре, у него са — въздъхна Кевин. — Но какво ще кажеш за охраната? А и кабинетът положително е заключен…

Мелани измъкна една магнитна карта от джобчето на престилката си.

— Забравяш, че аз съм член на ръководството на Центъра — рече тя. — Това е мастер-карта, която само външно прилича на ВИЗА. С нейна помощ имам 24-часов достъп във всички помещения на Животинския център. Напомням ти, че работата с бонобо е само част от дейността ми тук…

Кевин извърна очи към Кандис. Под светлината на контролните уреди русата й коса излъчваше меко сияние.

— След като ти си готова, ще се включа и аз — промърмори той.

— Тогава да вървим! — тръсна глава Кандис.

Мелани даде газ, заобиколи автомобилния парк и пое на север. На осветената от лъчите на мощни луминисцентни прожектори товаро-разтоварна рампа кипеше напрегната работа. Нощната смяна беше двойно по-многобройна от дневната, защото трафикът между Зоната и Бата се интензифицираше именно през нощта.