Робин Кук - Хромозома 6

— Свързах се с Вини Амендола, наше момче в моргата — започна бандитът. — Според него Лори Монтгомъри заявила на всеуслушание, че ще направи всичко възможно, за да открие как е изчезнал трупът на Франкони. Излишно е да казвам, че момчето беше много разтревожено…

— Виждаш ли, док? — тежко го изгледа Вини. — Направихме ти услуга, а сега сме изправени пред сериозен проблем…

— Много съжалявам — промърмори Реймънд.

— Това ни връща на въпроса с вноските — продължи Вини. — При създалите се обстоятелства считам, че те просто трябва да отпаднат. Казано с други думи — отсега нататък никакви вноски за мен и Вини-младши…

— Но аз отговарям пред доста хора от корпорацията-майка — простена Реймънд.

— Това си е твоя работа — отсече Вини. — Ще им обясниш, че става въпрос за нормални разходи, свързани с бизнеса… — На лицето му се появи широка усмивка: — Хей, ако си достатъчно умен, ще можеш дори да си ги приспаднеш от данъците!

Реймънд потръпна. Бяха го притиснали в ъгъла.

— Добре — тихо рече той.

— Благодаря — моментално стана галантен Вини. — Мисля, че нещата могат да се уредят. Ще станем нещо като делови партньори. Надявам се, че разполагаш с адреса на Синди Карлсън…

Реймънд измъкна от джоба си визитката на доктор Левиц. Вини преписа адреса и му я подаде обратно, а листчето побутна към Анджело.

— Енгълууд, Ню Джърси — прочете го на глас бандитът.

— Има ли проблем?

Анджело поклати глава.

— Значи всичко е уредено — рече Вини и хвърли предупредителен поглед по посока на Реймънд: — Надявам се това да е последният ти проблем, докторе. Просто защото уреждайки въпроса с вноските, ти вече нямаш какво да предложиш.

Няколко минути по-късно Реймънд вече беше на тротоара. Погледна часовника си и усети, че трепери. Часът беше пет, скоро щеше да се мръкне. Изправи се на бордюра и започна да маха на преминаващите таксита. КАКВО НЕЩАСТИЕ, мрачно си рече той. Налагаше се да открие начин за издръжката на двойниците на Вини Доминик и сина му, при това за дълги години напред…

Едно такси спря, той скочи вътре и даде адреса си. Почувства се по-добре в момента, в който неаполитанският ресторант изчезна от погледа му. Реалните разходи по издръжката на двойниците са незначителни, рече си той. Животните се разхождат на изолираното си островче и нищо не им пречи. А сега, след като проблемът със Синди Карлсън бъде решен, ситуацията ще претърпи коренна промяна…

Влезе в апартамента си в значително по-добро настроение, но то изчезна в мига, в който Дарлийн сухо съобщи, че на два пъти са го търсили от Африка.

— За какво? — попита със свито сърце Реймънд, моментално усетил нещо особено в гласа на младата жена.

— Има добри и лоши новини — поясни Дарлийн. — Добрите дойдоха от хирургическия екип. Състоянието на Хоръс Уинчестър е толкова добро, че трябва да се приготвиш за прибиране на пациента и хирургическия екип…

— А лошите новини? — изгледа я продължително Реймънд.

— Обади се Зигфрид Шпалек. Говореше със заобикалки. Имал някакъв проблем с Кевин Маршал…

— Какъв проблем?

— Отказа да ми обясни — рече Дарлийн.

Реймънд си спомни последния си разговор с Кевин. Изрично го беше предупредил да не предприема необмислени действия. Дали не е сторил точно това? Проблемът на Шпалек положително има нещо общо с онзи глупав стълб дим, за който бяха разговаряли…

— Шпалек иска ли да го потърся тази вечер? — попита на глас той.

— Когато се обади, при тях е било единадесет вечерта. Каза, че ще се чуете утре сутринта…

Реймънд въздъхна. Това означаваше, че през цялата нощ няма да мигне от тревога. Няма ли край, Господи?

Тежката метална врата в горния край на стълбите с грохот се отвори. От пролуката проникна бледа светлина. Две секунди по-късно светнаха голите крушки, окачени в редица по тавана на коридора. През решетките на килията Кевин получи възможност да види своите спътници. Кандис и Мелани бяха присвили очи под внезапната ярка светлина.

По гранитните стъпала се разнесоха тежки стъпки, миг по-късно се показа масивната фигура на Зигфрид Шпалек. На крачка зад него вървяха Камерън Макайвърс и Мустафа Абуд, началник на мароканския контингент.

— Най-сетне се появихте и вие, господин Шпалек! — остро рече Мелани. — Настоявам да бъда освободена оттук веднага, в противен случай ви чакат сериозни неприятности!