Робин Кук - Хромозома 6

— Какво има? — изгледа го Даниел.

— Всички самоубийци подлежат на аутопсия — изпъшка Реймънд.

— Не бях се сетил за това — стресна се другият.

— Точно тази опасност имах предвид преди малко — поклати глава Реймънд.

— По дяволите! Каква липса на късмет!

— Съжалявам, че…

— Вината не е ваша. Важното е, че идентифицирахме опасността и знаем, че не можем да стоим и да чакаме катастрофата!

— Мисля, че нямаме кой знае какъв избор — поклати глава Даниел.

— Ами Винсънт Доминик? — попита Реймънд. — Той ни помогна веднъж, а болестта на собственото му дете го привързва здраво към нашата програма…

— Какво?! — втренчи се в него Левиц. — Нима предлагате да…

Реймънд не отговори.

— Аз съм дотук! — отсече докторът и стана на крака. — Съжалявам, но отвън чакат доста хора…

— Не можете ли да звъннете на Доминик и просто да го попитате? — попита с отчаяние в гласа Реймънд.

— Изключено! — отсече Даниел. — Може и да се грижа за здравето на някои хора с криминално досие, но това не означава, че ще се забъркам в тяхната дейност!

— Но за Франкони помогнахте! — погледна го с укор Реймънд.

— Франкони беше труп, положен в хладилника на Патологическия център — отвърна Даниел.

— Тогава ми дайте номера на господин Доминик — примирено въздъхна Реймънд. — Сам ще му позвъня. Трябва ми и адресът на Карлсън…

— Вземете ги от секретарката — хладно го изгледа доктор Левиц. — Кажете й, че сте личен приятел…

— Благодаря.

— И не забравяйте, че независимо от отношенията ви с Вини Доминик, аз държа да си получавам процентите!

Секретарката се съгласи да му даде исканите сведения едва след кратък телефонен разговор с шефа си. Взе една визитна картичка, надраска нещо на гърба й и безмълвно му я подаде.

Без да губи повече време, Реймънд се прибра в апартамента си на Шейсет и четвърта улица. Дарлийн стана да го посрещне и попита как е минала срещата с доктора.

— Не е твоя работа! — отряза я той, влезе в кабинета си и се настани зад бюрото. Вдигна слушалката и нервно набра номера. Въображението му чертаеше ужасни картини: Синди Карлсън рови в тоалетката на майка си и търси приспивателни, или пък отскача до железарския магазин да си купи някое по-здраво въже…

— Ало? — обади се мъжки, глас насреща.

— Бих желал да говоря с господин Винсънт Доминик — каза с авторитетен глас Реймънд. Никак не му се искаше да влиза в контакт с подобни хора, но просто нямаше друг избор. На карта бяха заложени не само седем години упорит труд, но и цялото му бъдеще.

— Кой се обажда?

— Доктор Реймънд Лайънс.

Мъжът насреща помълча няколко секунди, после промърмори:

— Почакайте…

За огромна изненада на Реймънд в слушалката прозвуча една от сонатите на Бетовен. Каква ирония на съдбата, Господи, рече си той. Минута по-късно музиката беше прекъсната от дрезгавия глас на Вини Доминик. Звучеше преднамерено небрежно, сякаш този човек дълго беше играл в треторазреден театър.

— Откъде взехте телефона ми, докторе? — приятелски попита той. Това придаде на тона му някаква скрита нотка на заплаха. Реймънд откри, че устата му внезапно е пресъхнала.

— От доктор Левиц — облиза устни той.

— Какво мога да направя за вас?

— Възникна нов проблем — изграчи Реймънд, прочисти гърлото си и добави: — Искам да го обсъдим…

Паузата насреща се проточи. Нервите на Реймънд се опънаха докрай. Гангстерът проговори миг преди да попита още ли е там:

— Свързах се с вас, защото се надявах да получа спокойствие… Изобщо не допусках, че ще ми усложнявате живота.

— Става въпрос за неизбежните дребни неприятности, съпътстващи всяко ново начинание — поясни Реймънд. — Във всичко останало проектът ни се развива отлично…

— След половин час в неаполитанския ресторант на авеню „Корона“ в Елмхърст — отсече Вини. — Ще го откриете ли?

— Да, разбира се — забързано отговори Реймънд. — Тръгвам веднага, ще взема такси…

— Ще се видим там — приключи разговора Вини.

Реймънд дръпна най-горното чекмедже на бюрото си, измъкна карта на Ню Йорк и я разстла пред себе си. Използвайки индекса, той без затруднение откри авеню „Корона“ в Елмхърст и изчисли, че половин час ще му бъде достатъчен, стига да не попадне в някое от обичайните задръствания около моста Куинсбъро. А опасността от подобни задръствания се увеличаваше, тъй като часът беше почти четири следобед.

Излетя от кабинета, навличайки сакото си в движение. Дарлийн го попита къде отива, но той отговори, че няма време за обяснения. Обеща да се върне след около час.