— Какви съобщения? — вдигна вежди Левиц. — Никой не ми е предавал нищо. Май ще трябва сериозно да си поговоря със секретарката отвън. В наши дни човек не може да попадне на качествен персонал…
Реймънд с мъка потисна желанието си да прекъсне тези глупости. В крайна сметка беше успял да се срещне с този човек, конфронтацията нямаше да му донесе полза. Освен това, колкото и да го дразнеше Даниел Левиц, той си оставаше най-успешната му сделка до момента. В актива му вече имаше дванадесет клиента и четирима доктори.
— Какво мога да направя за вас? — попита Левиц и лицето му се разтегна от поредния неприятен тик.
— Първо искам да ви благодаря за помощта, която ми оказахте — започна Реймънд. — Случаят действително беше спешен, а раздухването му би означавало край на цялото начинание…
— Радвам се, че успях да ви свърша работа — кимна Левиц. — А също така се радвам, че господин Винсънт Доминик прояви желание да помогне, за да запази инвестицията си…
— Въпросният господин Доминик ме удостои с неочаквано посещение вчера сутринта — подхвърли Реймънд.
— Надявам се, че е проявил приятелски чувства — отвърна Левиц, който отлично познаваше както кариерата, така и маниерите на въпросния господин.
— И да, и не — призна Реймънд. — Настоя да ме запознае с някои детайли, които не желаех да слушам, след което заяви, че няма да плаща вноски в продължение на две години…
— Би могло да бъде и далеч по-зле — въздъхна Левиц. — Как ще се отрази това на моите проценти?
— Процентите остават непроменени — отвърна Реймънд. — Проблемът е там, че ще бъдат проценти от нищо…
— Значи помагам, за да бъда наказан! — възкликна Левиц. — Това не е честно!
Реймънд замълча. Не беше мислил за евентуалните загуби на Левиц, които всъщност изобщо не го интересуваха. Но за момента нямаше интерес да го разстройва.
— Имате право — кимна той. — Но това е въпрос, който тепърва ни предстои да обсъдим. В момента имам друга грижа: какъв е статутът на Синди Карлсън?
Синди Карлсън беше 16-годишната дъщеря на изключителния влиятелен уолстрийтски брокър Олбрайт Карлсън, който поддържаше тесни връзки с подземния свят. И двамата бяха клиенти на Даниел Левиц. В ранна възраст момичето беше прекарало тежка форма на гломерунефрит, довел впоследствие до тежка бъбречна недостатъчност. По тази причина Даниел не само беше рекордьор по привличане на клиенти, но държеше първенството и по брой на трансплантациите: първата беше на Карло Франкони, а втората, все още предстояща — на Синди Карлсън.
— Момичето е добре, поне що се отнася до физическото й състояние — отвърна Левиц. — Защо питате?
— След историята с Франкони изведнъж си дадох сметка колко уязвима е цялата схема — призна Реймънд. — Искам да бъда сигурен, че това няма да се повтори.
— Не се тревожете за двамата Карлсън, те няма да ни създават проблеми — успокоително рече Даниел. — Миналата седмица Олбрайт спомена, че ще заведе и жена си на Бахамите. Искал да й вземат проба от костния мозък, за да направи и нея клиентка…
— Това е добре — кимна Реймънд. — Новите клиенти винаги са добре дошли, но аз не се безпокоя за количествената страна на въпроса. Във финансово отношение сме много добре, изпреварваме и най-смелите прогнози. Тревогата ми е свързана с неочакваните събития, като случаят Франкони…
— Такъв е животът — въздъхна философски Даниел. — Опасност винаги има…
— Но колкото по-малка е тя, толкова по-добре се чувствам — отбеляза Реймънд. — Защо казахте, че Синди Карлсън е добре „поне“ във физическо отношение?
— Защото в психическо съвсем не е така — отвърна Даниел.
— Какво имате предвид? — попита Реймънд и усети как пулсът му се ускорява.
— Трудно е да си представи човек, че едно дете може да живее нормално с баща като Олбрайт Карлсън — отвърна Левиц. — Помислете върху това. Освен това момичето има и тежко хроническо заболяване. Не зная дали наднорменото й тегло е пряко свързано с това заболяване, но в пубертета винаги е болезнено да си дебел. Бедничката е много депресирана…
— Колко много?
— Достатъчно, за да направи два опита за самоубийство. Съвсем сериозни опити, а не просто театър, предназначен за привличане вниманието на възрастните. Още е сред нас само защото и в двата случая е открита много бързо. При първия използва хапчета, а при втория — въже… Ако е имала пистолет, положително би успяла.
От устата на Реймънд излетя болезнено стенание.
Читать дальше