Робин Кук - Хромозома 6

Доктор Райва Мехта разделяше кабинета с Лори от шест години и половина — веднага след като завършиха Медицинския факултет и постъпиха в Патологията.

— Добре — кимна разсеяно Лори, насочила вниманието си към пакета, който се оказа видеокасета. На етикета пишеше

УБИЙСТВОТО НА КАРЛО ФРАНКОНИ, З МАРТ 1997 Г.

Приключила с аутопсиите за деня, Лори се залови с патологическите заключения, които чакаха на бюрото й. Купчината беше внушителна, папките — повече от двадесет. Разглеждаше микроскопски анализи, лабораторни резултати, болнични картони и полицейски рапорти, по тази причина случаят Франкони беше излетял напълно от съзнанието й. Но пристигането на касетата промени нещата. В главата й изплуваха всички подробности. За съжаление при липсата на трупа, касетата не й вършеше никаква работа… Пусна я в куфарчето си и отново направи опит да се концентрира върху текущата работа. Но четвърт час по-късно изключи светлината под микроскопа и се изправи. Не беше в състояние да се съсредоточи, в главата й непрекъснато се въртяха въпроси, свързани с изчезването на трупа. Някаква магия, дявол да го вземе! В един момент тялото си е на мястото във фризер 111, виждат го трима от служителите на Центъра. После щрак — и изчезва! Обяснение трябваше да има, но тя нямаше никаква представа какво може да е то…

Реши да слезе в приземието за още едно посещение в канцеларията на моргата. Надяваше се там да завари поне един от техническите сътрудници, но помещението се оказа празно. Върху бюрото лежеше дебелият входящ дневник с кожени корици. Тя се наведе над него и прелисти страниците. Без затруднение откри вписванията, които предната вечер й беше показал Майк Пасано. Взе един молив от картонената чаша за кафе и лист хартия от чекмеджето, след което си преписа входящите номера на двата трупа, постъпили през нощта: Доръти Клайн №101455 и Франк Глийсън №100385. Преписа и имената на погребалните агенции, които ги бяха взели — „Сполето“ от Озоун Парк, Ню Йорк, и „Диксън“ от Съмит, Ню Джърси.

Приготви се да тръгва, но очите й се спряха върху дебелия телефонен указател в ъгъла на бюрото. Хрумна й да позвъни в погребалните агенции и без колебание го направи. Представяйки се официално, тя помоли да говори с управителите. Хранеше смътна надежда, че някое от тези изнасяния може да се окаже фалшиво. Шансовете за това бяха минимални, тъй като Майк Пасано беше споменал, че и двете агенции са позвънили предварително за труповете. Това означаваше, че той вероятно се познава с техните служители.

Така и стана. И двамата управители потвърдиха приемането на труповете, които в момента се намирали в техните агенции, вече готови за погребение.

Лори отново прелисти журнала. Този път потърси двата трупа, които бяха пристигнали в Центъра през предишната нощ. Преписа си и техните входящи номера. Имената им й бяха познати, тъй като рано сутринта лично ги беше разпределила за аутопсия, и двамата на колегата си Пол Плоджит. По тази причина те я интересуваха далеч по-малко, отколкото изнесените тела. Постъпилите в моргата трупове са били придружавани и приети от дългогодишни служители на Центъра, докато изнесените — от съвсем непознати хора.

Потъна в размисъл и механично започна да почуква с молива по бюрото. Беше сигурна, че нещо й убягва. Очите й отново попаднаха на разтворения телефонен указател. Някъде дълбоко в подсъзнанието й се появи името на погребална агенция „Сполето“. Къде го беше срещала? Паметта й се освежи рязко, без никакъв преход — това име й беше познато от делото Черино. Един човек беше застрелян в погребална агенция „Сполето“, заповедта за убийството беше издал Пол Черино, предшественикът на Франкони…

Мушна листчето в джоба си, заобиколи бюрото и побърза да се върне на петия етаж. Насочи се право към кабинета на Джак. Вратата беше открехната, Джак и Чет седяха зад бюрата си. Главите им едновременно се извъртяха към нея, дочули тихото й почукване.

— Хрумна ми една мисъл — рече на Джак тя.

— Само една ли? — ухили се той и ловко отбягна молива, който Лори запрати по него.

Младата жена се тръшна на стола пред бюрото и му разказа за мафиотската връзка с погребална агенция „Сполето“.

— За Бога, Лори! — простена Джак. — Фактът, че мафията е извършила убийство в някаква погребална агенция съвсем не означава, че между тях има връзка!

— Така ли мислиш?

От изражението на лицето му беше ясно, че няма намерение да отговаря на подобен въпрос. А и тя самата изведнъж си даде сметка, че подозренията й са абсурдни. — Мисля, че вече е крайно време да зарежеш тая история! — отсече Джак.