Робин Кук - Хромозома 6

— Като светнем — отвърна Мелани, докосна електрическия ключ на стената и стаята бе залята от ослепителна светлина.

— Сега пък стана прекалено светло — стисна клепачи Кевин. — Дано не привлечем вниманието на мароканците оттатък улицата…

— Хич и не си го помисляй! — тръсна глава Мелани и влезе във вътрешния кабинет, следвана по петите от Кандис. — Мисля, че трябва да прибегнем до методично претърсване. Кандис, ти се заеми с кантонерката, Кевин ще претърси външния офис… Дръжте под око коридора и сигнализирайте при първа опасност!

— Това ми звучи много успокоително — направи гримаса Кевин.

Зигфрид зави наляво покрай автомобилния парк и новата му тойота „Ленд круйзър“ се стрелна по посока на Животинския център. Джипът беше правен по поръчка и той без проблеми сменяше скоростите с лявата си ръка.

— Камерън знае ли защо сме загрижени за сигурността на Изла Франческа? — попита Бъртрам.

— Няма представа — кратко отвърна Зигфрид.

— А пита ли?

— Не. Той е от хората, които изпълняват заповеди, без да задават въпроси.

— А какво ще кажеш да го посветим срещу някакъв дребен процент? Човек като него може да ни бъде от голяма полза…

— Изобщо не си го помисляй! — отсече комендантът. — Не давам проценти на никого! А Камерън и без това помага, защото изпълнява абсолютно всичко, което му заповядам…

— Страх ме е, че тоя тип Маршал е споделил фантасмагориите си с двете жени — въздъхна Бъртрам. — Не знам какво ще стане, ако и те започнат да вярват, че бонобите на острова използват огън… Ще тръгнат слухове, а след това можем да очакваме и визита от страна на някоя шантава природозащитна организация. Стане ли това, „ГенСис“ моментално ще прекрати програмата.

— Какво предлагаш да направим? — извърна глава Зигфрид. — Мога да уредя нещата така, че и тримата да изчезнат…

Бъртрам отвърна на погледа му и неволно потръпна. Тоя тип не се шегуваше.

— Това само ще влоши нещата — поклати глава той и се извърна да погледне назад. — И положително ще предизвика разследване от страна на американските власти. Пак ти повтарям — единственият начин да овладеем ситуацията е да упоим маймуните и да ги приберем тук с помощта на клетките, които съм оставил на острова. В Животинския център едва ли ще имат възможност да палят огън!

— Не, по дяволите! — извика Зигфрид. — Животните си остават на острова! Докараш ли ги тук, няма как да запазиш тайната. Дори и да не палят огън, положително ще измислят нещо друго, което ще се стори странно на персонала. Забравяш, че тези малки мръсници са изключително изобретателни! А тръгнат ли слухове сред персонала, нещата стават неудържими!

Бъртрам въздъхна и прокара длан по бялата си коса. С неудоволствие си призна, че в думите на Зигфрид има логика. Но в същото време продължаваше да е убеден, че разделянето на животните е единственият възможен изход от създалата се ситуация.

— Утре ще говоря с Реймънд Лайънс — добави Зигфрид. — Днес не успях да го хвана. Маршал вече го е информирал за подозренията си, следователно той ще знае какво да прави. В крайна сметка тази операция е негово дело, нали? При всички случаи няма да иска неприятности…

— Това е вярно — кимна Бъртрам.

— Я ми кажи нещо друго — извърна се да го погледне Зигфрид. — Добре, животните използват огъня… Но как го добиват? Благодарение на мълниите?

— Не съм сигурен — въздъхна Бъртрам. — Може би от мълниите… Но не бива да забравяме и друго — по време на монтажа на моста те успяха да откраднат известно количество инструменти, въжета и други неща… На никой не му мина през ум, че са способни на подобно нещо, още повече, че всичко беше подредено в сандъци. Но покрай споменатите вещи те спокойно биха могли да задигнат и известно количество кибрит, макар че нямам представа как биха открили начин да го използват…

— Хрумна ми нещо — промърмори Зигфрид. — Защо не кажем на Кевин и жените, че миналата седмица на острова е работила наша бригада? Проправяли са пътеки, или нещо подобно… А ние сме разбрали, че именно те са палили и огньовете…

— Отлична идея! — възкликна Бъртрам. — Тя е напълно правдоподобна, още повече, че ние действително обсъждахме идеята да изградим мост над Рио Дивизо!

— Трябваше да се сетим по-рано! — недоволно поклати глава Зигфрид.

Под светлината на фаровете се появиха първите сгради на Животинския център.

— Къде да паркирам? — попита Зигфрид.

— Пред входа — сви рамене Бъртрам. — Чакай ме в колата, ще се забавя само минута.