Робин Кук - Хромозома 6

Тримата се втурнаха към стелажа в средата на камерата и приклекнаха зад него. От устата им излитаха облаци заскрежена пара. Студеният въздух миришеше на амоняк. Дебелата изолация на камерата не допускаше никакви външни шумове, включително свистенето на товарния асансьор. После ключалката на вратата остро изщрака. Кевин затвори очи. Няколко секунди по-късно вдигна глава и предпазливо надникна над трупа на горилата. Очакваше да види злобната физиономия на Зигфрид, но вместо нея на прага се появиха двама мъже в бели престилки, които носеха едно мъртво шимпанзе. Без да кажат нито дума, те оставиха трупа на рафта до вратата и побързаха да излязат. От гърдите на Кевин излетя въздишка на облекчение.

— Това е най-тежкият ден в живота ми — промърмори на Мелани той.

— Който още не е приключил, защото трябва да се измъкнем оттук — отбеляза тя. — Добре, че открихме това, което ни трябва… — В отворената й длан проблесна никелираният ключ.

Кевин сведе очи към собствената си ръка и с изненада установи, че продължава да стиска контурната карта на Изла Франческа, която беше открил в папката на Бъртрам.

Бъртрам щракна осветлението и започна да се изкачва по стълбището. Влезе в педиатрията и попита дали някой не е минал оттам току-що. Отговориха му отрицателно. Върна се обратно и щракна лампите в кабинета за преглед. На отсрещния праг се появи Зигфрид.

— Е? — въпросително го изгледа той.

— Не знам дали някой е бил тук — промърмори Бъртрам и сведе поглед към никелираното кошче за боклук, изправено до крака на масата. — Никой ли не видя?

— Не — въздъхна той. — Може би чистачките са забравили да изгасят осветлението в кабинета…

— Всичко това усилва безпокойството ми за онези ключове — отбеляза Зигфрид. Бъртрам кимна, протегна крак и изправи наклоненото кошче. После изгаси лампите и последва Зигфрид в кабинета.

Насочи се към металната канонерка, издърпа най-горното чекмедже и извади папката с надпис ИЗЛА ФРАНЧЕСКА.

— Какво има? — забеляза колебанието му Зигфрид.

Бъртрам нерешително поклати глава. По принцип беше подреден човек и безразборно разхвърляните документи в папката го накараха да се учуди. Но когато пръстите му напипаха металната халка с ключовете, от гърдите му се изтръгна въздишка на облекчение.

— Проклета работа! — възкликна Джак и се дръпна от окуляра на микроскопа. През последния половин час не беше вдигнал глава от пробата, въпреки опитите на Чет да го разсее.

— Радвам се, че се забавляваш — обади се колегата му. Беше готов да си тръгва, куфарчето вече се поклащаше в ръката му.

— Всичко около този случай е шибано — промърмори с досада Джак и едва тогава забеляза, че Чет вече е облякъл палтото си. — Ама ти да не си тръгваш?

— През последния четвърт час се опитвам да ти кажа довиждане — кимна Чет.

— Я първо хвърли едно око — примоли се Джак и се дръпна да му направи място пред микроскопа.

Чет се поколеба и хвърли поглед на часовника си. В седем трябваше да бъде на тренировка по аеробика, главно защото беше хвърлил око на едно момиче от групата. Проблемът беше там, че момичето беше в далеч по-добра форма от него и след упражненията той се чувстваше прекалено изтощен, за да й направи конкретно предложение.

— Хайде, приятелче — подкани го Джак. — Дай си златното мнение…

Чет остави куфарчето си на пода и се надвеси над микроскопа. В отсъствието на каквито и да било предварителни разяснения от Джак, той преди всичко трябваше да определи за каква тъкан става въпрос.

— Аха, значи все още разглеждаш замразената проба от онзи черен дроб — рече минута по-късно той.

— Цял следобед се забавлявам с нея — кимна Джак.

— А защо не изчакаш резултатите от фиксираните проби? Тези замразени тъкани предлагат твърде много ограничения…

— Защото още не са готови — въздъхна Джак. — Помолих Морийн да ги обработи по спешност, а междувременно си играя с тази замразена секция. Какво мислиш за онази зона под стрелката?

Чет нагласи окуляра. Проблемът при тези замразени секции беше там, че те обикновено са твърде дебели и клетъчната им структура се вижда трудно.

— Бих казал гранулома — каза най-сетне той. На клетъчно равнище под гранулома се разбираше вътрешно-клетъчно възпаление с характерните му признаци.

— И аз така си помислих — кимна Джак. — Сега се прехвърли в дясната част на секцията… Ще видиш част от повърхността на дроба. Какво ти прави впечатление?