Робин Кук - Хромозома 6

Зигфрид свали крака си от педала на газта и започна да спира.

— По дяволите! — изведнъж извика Бъртрам.

— Какво има?

— В кабинета ми свети!

— Това тук ми изглежда обещаващо — промърмори Кандис и измъкна от кантонерката една папка от дебел картон, стегната с ластик. Върху етикета в дясната й част беше написано

ИЗЛА ФРАНЧЕСКА.

Мелани бутна обратно чекмеджето, в което ровеше, и побърза да се приближи. Кевин стори същото откъм външния кабинет.

Кандис разпъна ластика и разтвори папката. Съдържанието й се изсипа върху близката масичка — схеми на електронно оборудване, компютърни разпечатки, много карти. Върху един издут плик се мъдреше надпис МОСТ СТИВЪНСЪН.

— Ето това, което ни трябва — рече Кандис и измъкна от плика връзка, съдържаща пет еднакви ключа.

— Отлично — кимна Мелани, взе връзката и започна да вади единия от ключовете.

Кевин се наведе и вдигна една доста подробна контурна карта. Понечи да я разгърне, но в същия момент някаква потрепваща светлина привлече вниманието му. Пристъпи към прозореца и надникна през полуспуснатите щори.

— Колата на Зигфрид! — дрезгаво извика той.

— Бързо! Да приберем всичко обратно в папката! — Мелани и Кандис се справиха за броени секунди. Папката беше затворена и върната на мястото й. Затръшването на кантонерката почти съвпадна с тропота на отворената входна врата долу. — Оттук! — напрегнато прошепна Мелани и посочи вратата зад писалището на Бъртрам. Хукнаха натам. Кевин затвори в момента, в който щракна вратата на външния офис.

Озоваха се в един от кабинетите за преглед на Бъртрам. Стените бяха облицовани с бели плочки, а в средата имаше масивна метална маса. И тук прозорците бяха със спуснати щори. Светлината обаче беше достатъчна и групата се устреми към вратата в дъното. За нещастие Кевин закачи с крак някакъв триножник от неръждаема стомана, който подскочи и се блъсна в крака на масата. Разнесе се силен звън. Мелани реагира като отвори вратата и хукна надолу по стълбите. Кандис я последва. В момента, в който Кевин прескочи прага и последва двете жени, вратата на кабинета рязко се отвори. Той така и не разбра дали са го забелязали или не.

Хукнаха надолу с максимална бързина. Мелани се огледа, прекоси площадката с широка крачка и отвори вратата, която водеше към приземието. В същия момент по стъпалата над главите им се разтресоха от тежки стъпки.

В мазето цареше непрогледен мрак, с изключение на един малък светъл правоъгълник в дъното. Хванати един за друг, тримата предпазливо се насочиха натам. Оказа се, че това е вратата на противопожарен изход, около рамката на която се процеждаше синкава лунна светлина. Мелани се засуети за момент, после откри процепа и тикна картата си в него.

Коридорът отвъд металната врата се оказа ярко осветен и те се понесоха с пълна скорост. Миг по-късно Мелани намали ход и отвори вратата вдясно от себе си. На металната табелка пишеше ПАТОЛОГИЯ.

— Бързо вътре! — дрезгаво заповяда тя. Спътниците й безмълвно се подчиниха, тя затвори след тях и сложи тежкото резе.

Озоваха се в предверието на две отделни зали за аутопсия. Край една от стените блестяха безупречно чисти умивалници, срещу тях имаше две бюра и тежка изолирана врата, от която очевидно се влизаше в хладилните камери.

— Защо се навряхме тук? — попита с паника в гласа Кевин. — Попаднахме в капан!

— Не е точно така — отвърна задъхано Мелани и им направи знак да я последват. За огромна изненада на Кевин, малката ниша зад ъгъла се оказа асансьорна шахта. Мелани натисна бутона за повикване и нетърпеливо забарабани с пръсти по металната врата. Машинарията тихо забуча, лампичката над вратата показваше, че кабината се намира на третия етаж.

— Хайде, по-бързо! — примоли се Мелани. Асансьорът беше товарен и затова пълзеше едва-едва. В момента, в който светна индикаторът за втория етаж, металната врата на патологията се разтърси от тежки удари.

— Всеки момент ще бъдат тук! — панически извика Кевин. — Няма ли друг изход?

— Само асансьора — поклати глава Мелани. — Трябва да се скрием!

— Какво ще кажете за камерата? — подхвърли Кандис.

Нямаше време за колебание. Кевин стигна пръв и дръпна тежката врата. Обви ги мъгла от скреж. Пропусна жените пред себе си и побърза да затвори.

Помещението беше около седем-осем квадратни метра, с метални лавици покрай стените. Някои от тях бяха заети от замръзналите трупове на мъртви примати. Най-внушително беше тялото на огромна сребриста горила, заело цялата средна лавица. Осветлението идваше от голи крушки на тавана, оградени с предпазни решетки.