Робин Кук - Хромозома 6

— Камерън! — извърна се към началника на охраната той. — Изяснено ли е по какъв начин са пристигнали американците?

— Страхувам се, че не — боязливо отвърна Макайвърс.

— Търсили ли сте лодка?

Камерън погледна към О’Лиъри, който неохотно сви рамене:

— Никой не ми е нареждал да търся лодка…

— Сменил си Хансен в единадесет, нали? — изгледа го тежко комендантът. — Той не ти ли спомена нещо за лодка?

— Не, сър — поклати глава О’Лиъри.

Камерън преглътна и смутено се намеси:

— Ще проверя как стоят нещата и веднага ще ви докладвам, сър…

— Значи никой не си е направил труда да търси шибаната лодка! — изръмжа заплашително Зигфрид. — Явно тук се разиграва комедия, но аз съвсем не съм склонен да се смея!

— Издадох изрична заповед да се търси лодка, сър — промърмори виновно Камерън.

— Явно никой не го е грижа за твоите заповеди, глупак такъв! — изплю се в краката му Зигфрид. — Но цялата отговорност пада върху теб!

Затвори очи и стисна зъби. И двете групи му се бяха изплъзнали. Единственото, което можеше да направи за момента, беше да се свърже с полковника в Акальонг и да се моли на Бога бегълците да акостират именно там… Но Зигфрид не беше глупак и прекрасно знаеше, че на тяхно място незабавно би потеглил за Габон.

Клепачите му рязко се отвориха. В главата му се появи толкова тревожна мисъл, че той буквално подскочи. — Оставихте ли пост на Изла Франческа?

— Не, сър. Нямахме такава заповед.

— А охраната на подвижния мост?

— Вие сам заповядахте да я снемем — отвърна Камерън.

— Отиваме там! — отсече Зигфрид и тръгна към колата. В същия момент на площада изскочиха три джипа, пълни с войници. От първия слезе полковник Монгомо. За разлика от раздърпаните си подчинени, той беше облечен в безупречно чиста униформа, върху чиято предна част подрънкваха множество медали. На лицето му имаше слънчеви очила с огледални стъкла въпреки нощния мрак. Пристъпи към Зигфрид, отдаде чест и каза, че е на неговите заповеди.

— Ще ви бъда благодарен, ако се погрижите за онези пияни войници — каза сдържано Зигфрид и махна по посока на караулното. — Офицер О’Лиъри ще ви заведе и при другите. Наредете един от джиповете да кара след нас, тъй като може би ще се нуждаем от известна огнева подкрепа…

Кевин махна с ръка и Джак върна оборотите на двигателя. Тежката пирога веднага изгуби скорост. Навлизаха в тесния пролив, който делеше Изла Франческа от материка. Тук беше значително по-тъмно, тъй като високите дървета от двете страни на канала бяха надвиснали над водата.

Кевин застана на носа, очите му напрегнато се взираха във водата. Очакваше всеки момент да се натъкнат на въжето, с което се придвижваше надуваемата платформа за храна.

— Тук е доста страшничко — прошепна Лори.

— Крясъците на животните са оглушителни — кимна Натали.

— Това, което чувате, са жаби — рече успокоително Мелани. — Сега им е любовният период и са особено музикални…

— Виждам въжето! — обяви с напрегнат глас Кевин.

Джак изключи мотора и се приготви да го вдигне над повърхността.

Миг по-късно въжето шумно се отърка в дъното на пирогата.

— Да гребем — предложи Кевин. — Вече сме съвсем близо и не ми се иска витлото да се оплете в някое коренище…

Джунглата вдясно от тях постепенно се отдръпна и пред очите им се разкри товарната рампа, окъпана от лунната светлина.

— О, не! — простена Кевин. — Мостът е прибран!

— Няма проблем — рече Мелани и нещо проблесна в ръката й: — Забрави ли, че имам ключ? Запазих го за всеки случай, защото имах чувството, че може да ни потрябва…

— Браво, момичето ми! — похвали я Кевин. — Много умно от твоя страна.

— Разгъваем мост, който се задейства с ключ? — вдигна глава Джак. — Това не е ли твърде сложно за джунглата?

— Вдясно ще се появи един бетонен кей, на който ще привържем лодката — предупреди Кевин и побърза да заеме място на кърмата. Няколко леки тласъка с греблото бяха достатъчни и пирогата покорно се насочи към брега. Скоро бордът й леко опря в гредите, приковани за омекотяване към стената на кея.

— Е, приятели, пристигнахме — изпусна една дълбока въздишка Кевин. Беше нервен, тъй като за пръв път щеше да играе нехарактерната роля на герой. — Предлагам да действаме така: вие оставате в лодката, тъй като не съм сигурен как ще реагират животните. Те притежават огромна сила и представляват съвсем определен риск. По причини, които вече са ви известни, аз искам да поема този риск, но мисля, че вие трябва да останете в безопасност. Разумно е, нали?