Робин Кук - Хромозома 6

— Каква полза? — учудено попита Лори.

— Огромна, особено, ако ги накарам да прекосят моста — отвърна Кевин.

— Но нима твоите приятелчета от Кого няма пак да ги обкръжат? — присви очи Джак.

— Изобщо няма да ги открият! — отвърна Кевин и усети как идеята започва да го вълнува. — Те ще изчезнат завинаги! От тази част на Екваториална Гвинея започва девствена джунгла, простираща се на няколко хиляди квадратни километра. Тя обхваща не само Гвинея, но и огромни площи от Габон, Камерун, Конго и Централно-африканската република… Там все още не е стъпвал човешки крак…

— Искаш да ги пуснеш на свобода? — попита Кандис.

— Точно така! — възбудено кимна Кевин. — Така ще им дадем шанс, който няма начин да пропуснат! Те са изобретателни, също като нашите прадеди, които са преживяли Ледниковия период. А това е било далеч по-тежко от адаптирането в джунглата, нали?

Лори хвърли кос поглед към Джак.

— Идеята ми харесва! — обяви тя.

Джак погледна към острова, после попита в коя посока се намира Кокосовия бряг.

— Няма да се отклоним много — промълви умолително Кевин. — Едва ли ще се забавим повече от двадесетина минути.

— А какво ще стане, ако животните откажат да напуснат острова? — обади се Уорън.

— Поне ще знам, че съм опитал — въздъхна Кевин. — Чувствам се длъжен да им помогна…

— Идеята започва да ми харесва — тръсна глава Джак. — Но искам да чуя мнението и на останалите…

— Честно казано, много ми се ще да видя едно от тези животни — промърмори Уорън.

— Да вървим! — извика възбудено Кандис.

— Няма проблем — кимна Натали.

— Не се сещам за по-добра идея — усмихна се и Мелани. — Да вървим!

Джак дръпна въженцето и моторът изрева. Ръцете му хванаха руля и носът на лодката бавно изви към Изла Франческа.

Зигфрид беше сънувал този кошмар поне стотина пъти. И всеки път ставаше все по-лошо. Приближава се към млада слоница с малко слонче и в душата му цари смут. Не иска да го прави, но двойката клиенти настояват. Съпругата изгаря от любопитство да види слончето отблизо.

Взел е всички предпазни мерки. Няколко следотърсачи правят засада на пътеката вдясно, а той предпазливо напредва към слоницата и бебето. Но от север се появява огромен, обзет от бясна ярост мъжкар. Помощниците му изпадат в ужас и побягват, без дори да го предупредят.

Огромното животно се носи към него с пълна скорост, звукът е като от експресен влак. Бивните му са насочени право в гърдите на Зигфрид, изпод хобота му излита пронизителен боен вик. На това място неизбежно се събуждаше, облян в студена пот…

Простена, обърна се във влажните чаршафи и стана. Ръката му се протегна към чашата с вода, поставена на шкафчето отвъд мрежата за комари. Отпи едра глътка и тежко въздъхна. Проблемът му беше там, че този кошмар отговаряше на действителността. Именно по време на инцидента с разярения слон беше изгубил подвижността на дясната си ръка, а лицето му се беше превърнало в огромна, кървяща рана…

Спуснал крака на пода, той бавно осъзна, че крясъците на разярения слон от съня всъщност долитат откъм прозореца. Миг по-късно идентифицира и техния източник: евтин касетофон, който с пълна сила бълваше горещи западно-африкански ритми.

Погледна часовника си. Наближаваше два през нощта. В душата му нахлу гняв. Кой си позволява да вдига шум по това време?!

Определил посоката на шума, той се надигна и излезе на верандата. С изумление откри, че музиката идва откъм къщата на Кевин Маршал. И моментално идентифицира смутителите на реда: това бяха войниците, оставени на пост в подножието на широкото дървено стълбище.

Гневът прониза тялото му като електрически ток. Завъртя се на пети и грабна слушалката на телефона, монтиран до леглото му. Събуди началника на охраната и му заповяда незабавно да се яви в къщата на Кевин. После бързо се облече, грабна една от старите си ловни карабини и изскочи навън.

Прекоси тревната площ и се насочи към къщата на Кевин. Колкото по-близо отиваше, толкова по-оглушителна ставаше музиката. Войниците се бяха разположили под светлината на една гола крушка, а в краката им се въргаляха празни бутилки. Двама пееха в такт с музиката, другите двама бяха потънали в дълбок пиянски сън. Колата на Камерън изскочи иззад ъгъла, спирачките й изскърцаха на метър от къщата. Началникът на охраната слезе и затича по посока на Зигфрид, закопчавайки в движение ризата си. Очите му за миг обхванаха пиянската сцена, лицето му видимо пребледня.