Робин Кук - Хромозома 6

Прибягна до същата техника, използвайки същите обороти. Втората решетка последва съдбата на посестримата си, за съжаление със същия оглушителен шум. Този път на прозореца се появи силуетът на един от войниците.

Кевин замръзна на място. Отправи една гореща молитва и новите му познати отвън да сторят същото. Войникът отпи от бутилка с вино, събори няколко празни от масата, после бавно се обърна и изчезна във вътрешността на помещението.

Кевин слезе и видя как американците помагат на две жени да се измъкнат през прозорчето на килията. В следващия миг те вече тичаха към колата. Тръгна към задната част с намерението да откачи веригата, но там се сблъска с Уорън, който вече бе сторил това.

Мълчаливо се натовариха в тойотата. Джак и Уорън седнаха на подвижните столчета, прикрепени към предните облегалки, а двете жени се сместиха при Кандис.

Кевин включи на скорост, хвърли последен поглед към осветения прозорец на караулното и плавно подаде газ. Включи фаровете едва когато напуснаха площада. Бягството имаше зашеметяващо въздействие върху всички. Кевин, Мелани и Кандис бяха обзети от чувство на триумф, докато първоначалната изненада на групата от Ню Йорк бързо се смени с чувство на огромно облекчение. Запознаха се набързо, после заваляха въпросите. В първия момент всички говореха едновременно.

— Хей, я почакайте! — повиши глас Джак. — Трябва да въведем някакъв ред! Дайте да говорим един по един…

— Прав си, мамка му! — ухили се Уорън. — Аз съм пръв! Искам да кажа едно голямо благодаря на нашите нови приятели! Дойдохте точно навреме!

— Присъединявам се към теб — кимна Лори.

Кевин прекоси главната улица и спря джипа на паркинга зад централния супермаркет. Тук имаше и други коли, които предлагаха достатъчно укритие. Моторът заглъхна, фаровете угаснаха.

— Предлагам на първо място да решим как ще изчезнем от този град — рече той. — После ще говорим за всичко останало, тъй като не разполагаме с много време. Как планирахте до сторите това, приятели?

— С лодката, с която дойдохме — отвърна Джак.

— Къде е тя?

— Дано е там, където я оставихме — на пясъка под един от пристаните…

— Ще ни побере ли всички? — попита Кевин.

— Дори ще остане място за още толкова — увери го Джак.

— Отлично! — доволно кимна Кевин. — През цялото време се надявах, че сте дошли по вода. По този начин ще можем да тръгнем направо за Габон! — Очите му пробягаха по лицата на компанията, ръката му завъртя стартерния ключ. — Дано лодката да е налице!

Напусна паркинга и пое към брега, използвайки заобиколни пътища. Целта му беше да се държи максимално далеч от кметството и собствения си дом.

— Имаме един проблем — обади се Джак. — Прибраха ни паспортите и парите…

— И ние сме на същото дередже — горчиво се усмихна Кевин. — С тази разлика, че имаме малко пари и пътнически чекове. Паспортите ни бяха конфискувани днес следобед, преди да ни поставят под домашен арест. Чакаше ни вашата съдба: предаване в ръцете на гвинейските власти…

— Толкова ли е страшно това? — вдигна вежди Джак.

В съзнанието на Кевин изплуваха черепите върху бюрото на Зигфрид, на устните му се появи мрачна усмивка.

— Не знам какво разбираш под страшно — промърмори той. — Но нашата история щеше да приключи със съдебен фарс, след който положително ни чакаше наказателния взвод…

— Сериозно?! — възкликна Уорън.

— Според законите на тази страна всяка намеса в дейността на „ГенСис“ се счита за провинение, което се наказва със смърт — кимна Кевин.

— А комендантът е този, който решава дали има намеса, или не…

— Разстрел?! — погледна го ужасено Джак.

— Страхувам се, че е точно така — въздъхна Кевин. — Местните военни много ги бива в тая работа, вероятно защото са се упражнявали години наред…

— Нямах идея за тази опасност — призна Джак.

— Значи сме ви още по-задължени…

Извърнала глава към стъклото, Лори неволно потръпна. Представата, че животът им е висял на косъм, не беше от най-приятните. Още повече, че опасността все още не беше отминала.

— А вие как се озовахте в казана? — попита Уорън.

— Дълга история — въздъхна Мелани.

— Като нашата — рече Лори.

— Имам един въпрос — вдигна глава Кевин. — Заради Карло Франкони ли се появихте тук?

— Ха! — стресна се Джак. — Ето го печелевшият билет! Впечатлен съм, приятелю, а освен това изгарям от любопитство! Какво те накара да зададеш този въпрос? Какъв пост заемаш в местната йерархия?