Робин Кук - Хромозома 6

Есмералда се надигна от мястото си край масата. Тя също вечеряше.

— Имам една молба — рече Кевин. — Ще занесеш ли тези бутилки на войниците долу? Не забравяй и тирбушон…

— Толкова много? — учуди се жената.

— Да — кимна Кевин. — А други ще отнесеш на войниците, които почиват под навеса на кметството. Ако те попитат по какъв повод, ще кажеш, че си заминавам и предпочитам те да изпият виното ми, а не шефовете им…

— Мисля, че разбирам — погледна го с усмивка Есмералда. Свали от рафта една платнена торбичка за покупки и започна да я пълни с бутилки. Миг по-късно вече се спускаше по задната стълба към входния вестибюл.

Кевин направи още няколко тура между килера и кухнята, скоро масата се оказа затрупана от бутилки. Сред виното се оказаха и няколко тумбести шишета с порто.

— Какво става тук? — надникна през вратата Мелани. — Ние чакаме виното в трапезарията, а той го трупа тук!

Кевин й подаде първата попаднала пред очите му бутилка и каза да започват без него, тъй като има малко работа. Мелани сведе очи към етикета, на лицето й се изписа уважение.

— Охо, „Шато Латур“! — прошепна тя и побърза да изчезне по посока на трапезарията. Есмералда се появи отново и съобщи, че войниците останали много доволни от подаръка.

— Мисля да им занеса и малко хляб — подхвърли тя. — Така ще ожадняват по-бързо…

— Добра идея — кимна Кевин и започна да пълни торбичката с бутилки. Скоро свърши и я вдигна да провери тежестта й. Не беше лека, но Есмералда щеше да се справи.

— Преброй колко войници има около кметството — поръча на икономката си той. — Искам виното да стигне за всички…

— Вечер обикновено са четирима — отвърна жената.

— Значи десет бутилки ще им стигнат, поне за загрявка — усмихна се Кевин. После напълни дробовете си с въздух и се отправи към трапезарията. Изгаряше от нетърпение да сподели идеята си с двете жени.

Претърколи се по корем и погледна часовника на нощното шкафче. Наближаваше дванадесет. Краката му се спуснаха на пода, а ръцете му изключиха алармата на будилника, нагласена за полунощ.

Планът му предизвика бурни дискусии по време на вечерята. Идеята беше подета от събеседничките му, обсъдена подробно, а след това допълнена с нови хрумвания и изчистена от излишни детайли. В крайна сметка и тримата постигнаха съгласие по въпроса, че си струва да опитат.

Извършиха възможните приготовления и се оттеглиха да почиват. Но Кевин не успя да заспи, въпреки че беше на прага на изтощението. За това помогна и постоянно усилващата се глъчка от долния етаж, където гуляеха войниците. Започнаха с оживени разговори, но вече бяха на етапа на пиянските песни, които сякаш нямаха край.

Есмералда ги посети на два пъти, а след това съобщи, че френското вино се радва на огромен успех и първоначалните доставки вече са на привършване. Кевин се облече в тъмното и излезе в коридора. Не искаше да пали лампите. За негов късмет луната беше достатъчно силна, за да освети вратите на стаите за гости. Първо почука на Мелани и леко се стресна когато вратата моментално се отвори.

— Не можах да заспя и те чаках — поясни шепнешком тя.

Насочиха се към стаята на Кандис. Тя също беше готова. Отбиха се в хола да вземат малките брезентови сакове, които бяха приготвили предварително, после се промъкнаха на верандата. Пред очите им се разкри екзотична и омайваща гледка. Дъждът беше спрял преди няколко часа, в момента по небето плуваха леки, сребристи облачета. От земята се издигаха леки изпарения, градът сякаш плуваше под призрачните лунни лъчи. В тишината зловещо отекваха необичайно силните звуци на джунглата. Думите бяха излишни, просто, защото бяха обсъдили тази първа фаза до последната подробност. Насочиха се към далечния край на верандата и завързаха за парапета трите съединени чаршафа, които бяха приготвили предварително. Свободният край опря в земята.

Мелани настоя да се спусне първа и го стори с окуражаваща лекота. Кандис също се справи добре, но Кевин изпита известни затруднения. Решил да имитира алпинисткия стил на Мелани, той се оттласна от парапета прекалено силно, чаршафеното въже се разклати. В резултат кокалчетата му влязоха в съприкосновение с грапавата мазилка и се ожулиха здравата.

— По дяволите! — изруга той след като най-сетне стъпи на паважа и разтърка ръцете си.

— Добре ли си? — прошепна Мелани.

— Мисля, че да…

Следващата фаза на бягството беше по-опасна. Наредени в индийска нишка, те залепиха гръб за стената и предпазливо се плъзнаха по протежението й, скрити в сянката на верандата. Всяка стъпка ги приближаваше до централното стълбище, край което гуляеха войниците. До ушите им достигаха знойни африкански ритми, записани на касетофон.