Робин Кук - Хромозома 6

— Сигурен ли си, че ще се получи? — обади се от задната седалка Кандис.

— Не съм — поклати глава Кевин. — Но не виждам друга възможност…

През останалото време мълчаха. Даваха си ясна сметка, че им предстои най-трудната част от приключението. Излязоха на площада пред кметството и Кевин изключи фаровете. Напрежението им видимо се повиши.

Кевин докосна педала на газта и колата с изключени светлини предпазливо се плъзна към сградата. Прозорецът на караулното ярко светеше, отвътре се чуваше оглушителна музика. Тези тук също имаха касетофон с африкански ритми, но за разлика от колегите си насреща, го бяха издънили докрай.

— Точно на такъв купон разчитах — прошепна Кевин, завъртя волана и започна да заобикаля сградата. Прозорчетата на килиите под земята почти не се виждаха, скрити в основите.

Включи на заден ход и плавно отпусна съединителя. Джипът се плъзна към верандата и спря на метър от нея. Кевин дръпна ръчната спирачка, но остави мотора да работи. И тримата насочиха погледи към осветения прозорец на караулното. Щорите бяха вдигнати, хора не се виждаха. За разлика от отрупаната с бутилки маса…

— Сега или никога! — рече с въздишка Кевин.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Мелани.

— Не, стойте си по местата.

Плъзна се навън и побърза да се залепи за най-близката колона. Музиката беше оглушителна. Основното му опасение беше свързано с факта, че ако някой погледне през прозореца, няма начин да не го забележи. Тук укрития просто липсваха.

Клекна и хвърли поглед към зарешетеното прозорче. В килията цареше непрогледен мрак.

Отпусна се на колене, пропълзя под верандата и тикна глава между железните пръчки.

— Хей, има ли някой тук? — напрегнато подвикна той.

— Само неколцина туристи — отвърна отвътре Джак. — Да не би да ни каните на купона?

— Вие сте американците, нали?

— Точно — ухили се в тъмното Джак. — Съвсем като бейзбола и ябълковия пай…

До слуха на Кевин достигнаха и други гласове, но бяха твърде приглушени, за да разбере думите.

— Трябва да знаете, че се намирате в изключително опасна ситуация — подхвърли той.

— Така ли? — иронично отвърна Джак. — Аз пък мислех, че така посрещат всички туристи…

Кевин усети, че непознатият там долу непременно ще се погоди с човек като Мелани.

— Ще направя опит да изкъртя решетките — съобщи той. — Всички ли сте в тази килия?

— Не — отвърна Джак. — Две хубави жени са отседнали в съседната, вляво…

Кевин се изправи, издърпа дебелата верига от багажника и спусна края й между пръчките.

— Увийте я няколко пъти около решетките — разпореди той.

— Това ми харесва — обяви Джак. — Сякаш гледам стар каубойски филм.

Кевин се върна при джипа и затегна веригата около теглича. Когато се върна, долният й край вече беше завързан за централната пречка на решетката.

— Изглежда добре — обяви той. — Сега да видим какво ще се получи…

Качи се зад волана, включи двойното предаване и леко отпусна съединителя. Колата бавно се плъзна напред, веригата се опъна.

— Е, добре, започваме — подвикна на жените той и стъпи на газта. Мощният мотор басово изръмжа, но Кевин изобщо не го чу. Всички шумове потъваха в оглушителните ритми на някаква заирска рок-група.

Изведнъж колата подскочи напред и Кевин побърза да натисне спирачката. Зад тях се разнесе страхотен шум — сякаш някой беше ударил с камък железните парапети на противопожарна стълба. Свъсили вежди и затаили дъх, тримата се обърнаха едновременно към караулното. С огромно облекчение установиха, че войниците не бяха чули нищо и веселбата течеше с пълен ход.

Кевин скочи на паважа с намерението да види какво беше направил и почти се сблъска с впечатляващо мускулест чернокож младеж, насочил се в обратна посока.

— Добра работа, човече! — похвали го младежът. — Аз се казвам Уорън, а този там е Джак…

— Аз съм Кевин.

— Дай тази бричка пред съседното прозорче — разпореди се Уорън. — Нека видим какво можем да направим за жените…

— Как успяхте да се измъкнете толкова бързо? — учуди се Кевин.

— Ти изкърти цялата рамка, бе човек — отвърна Уорън.

Кевин се върна зад волана, включи на заден ход и насочи джипа към стената. Двамата американци сръчно окачиха веригата на съседната решетка.

— Моите поздравления! — усмихна му се Мелани.

— Трябва да призная, че се получи по-добре и от най-смелите ми очаквания — смутолеви Кевин.

Някой почука по покрива на колата и той погледна в огледалцето. Чернокожият гигант му даваше знак да потегли напред.