Робин Кук - Хромозома 6

— Влезли направо, без да искат разрешение — поясни Есмералда. — Представили се за доктори. Охраната и войниците ги арестували и сега са в затвора…

— Господи! — рече Кевин и в главата му се появиха куп въпроси. Споменаването на Ню Йорк му напомни за изненадващото среднощно обаждане на президента на „ГенСис“ Тейлър Кабот, станало преди една седмица. Беше го разпитвал за пациента Карло Франкони, убит в Ню Йорк… По-скоро за евентуалните последици от аутопсията му.

— Братовчедка ми познава един от войниците, които са ги арестували — продължи Есмералда. — Той твърди, че американците ще бъдат предадени на министъра. А това означава, че сигурно ще бъдат убити. Помислих си, че трябва да знаете…

Хладни тръпки пробягаха по гърба на Кевин. Отлично съзнаваше, че Зигфрид готви същата съдба и за тях. Но кои са тези американци? Какво общо имат с аутопсията на Карло Франкони?

— Положението е много сериозно — погледна го с тревога Есмералда. — Страхувам се за вас. Зная, че сте ходили на забранения остров…

— Откъде знаеш? — учудено я погледна Кевин.

— Хората в градчето говорят… Когато споменах, че сте заминали без да се обадите, Алфонс Кимба каза на мъжа ми, че сте на острова. Бил абсолютно сигурен в това.

— Благодаря ти за загрижеността — промърмори Кевин, потънал в собствените си мисли. — Благодаря и за това, което ми каза…

Влезе в стаята си и застана пред огледалото. Остана изненадан от изтощения си вид, да не говорим за мръсотията. Прокара пръсти през няколкодневната си брада и изведнъж установи, че е започнал да прилича на двойника си!

След горещия и продължителен душ се почувства нов човек. Избръсна се и облече чисти дрехи. През цялото време мислеше за американците, затворени в мрачните килии под кметството. Изгаряше от любопитство и беше готов на всичко, за да размени няколко думи с тях.

Двете му приятелки бяха не по-малко освежени. Душът бе възвърнал обичайната самоувереност на Мелани и тя започна да проклина пазачите си за дрехите, които бяха донесли от дома й.

— Цветовете са неподходящи, нищо не е в хармония! — ръмжеше младата жена. Настаниха се в трапезарията и Есмералда започна да сервира. Мелани огледа уютното помещение, на лицето й се появи усмивка.

— Само преди няколко часа живеехме като неандерталци! — промърмори тя. — После — хоп, отново в прегръдката на цивилизацията! Сякаш използваме Машината на времето…

— Ех, ако не трябваше да се тревожим за утрешния ден! — въздъхна мечтателно Кандис.

— Най-добре е да се насладим на вечерята — отвърна с обичайното си самочувствие Мелани. — Освен това ми се струва все по-малко вероятно, че тези типове ще ни предадат в лапите на местните власти просто ей така… Няма как да оправдаят изчезването ни. В навечерието на третото хилядолетие светът е прекалено малък за подобни неща…

— Но аз все пак се страхувам, че…

— Стига — прекъсна диалога им Кевин. — Есмералда ми каза нещо любопитно, което искам да споделя с вас… — Започна с телефонното обаждане на Тейлър Кабот, после описа неочакваната поява на групата американци в Кого и тяхното арестуване.

— Точно това имах предвид — тържествуващо се усмихна Мелани. — Един-двама умници правят аутопсията на Франкони в Ню Йорк и не след дълго се появяват тук, в Кого. Пак повтарям — светът е малък и ние напразно си въобразяваме, че живеем в изолация…

— Мислиш, че идват тук да проследят нишката, която им е дал Франкони? — погледна я с интерес Кевин. Собственото му предчувствие сочеше същото, но се нуждаеше от външна подкрепа.

— Че какво друго? — сви рамене Мелани.

— Кандис?

— Съгласна съм с Мелани — отвърна русокосата сестра. — Всичко останало би означавало прекалено много съвпадения…

— Благодаря, скъпа — кимна Мелани, завъртя празната чаша между пръстите си и подхвърли: — Съжалявам, че трябва да прекъсна гениалните ви разсъждения, но къде криеш запасите си от онова великолепно вино?

— О, извинявай, съвсем забравих — промърмори Кевин, стана и се насочи към килера, в който държеше виното. Започна да оглежда етикетите, повечето от които не му говореха абсолютно нищо, после изведнъж си даде сметка с какви огромни количества вино се е запасил. Присви очи и направи опит да преброи бутилките, но твърде скоро се отказа. В хладното помещение имаше над триста шишета, все от отбрани марки.

— Господи! — промърмори той и усети как в главата му се оформя малък план. Награби няколко бутилки и ги понесе към кухнята.