Робин Кук - Хромозома 6

Кевин реши да опита нещо извън това, което бяха тренирали с Артър. Идеята му беше да направи комбинация от думите, използвани при различни случаи от двойника му: „ста“ от епизода с предлагането на мъртвата маймуна на Кандис, „зит“ — командата, с която ги беше поканил да влязат в пещерата, и „арак“, за която бяха сигурни, че означава „махай се“.

— Ста зит арак — изрече отчетливо Кевин, разпери пръсти и размаха ръката си. Този жест му беше познат от разказа на Кандис за инцидента в операционната. Надяваше се, че това отговаря на изречението „върви, свободен си“… Повтори фразата още веднъж и махна с ръка на североизток, към тъмнеещата грамада на джунглата.

Бонобо номер 1 се надигна на пръсти и надникна зад рамото на Кевин. После се извърна към клетките, разпери ръце и започна да издава серия от звуци, които Кевин и Мелани чуваха за пръв път.

— Какво му става? — учуди се Кевин и впи поглед в животното, което му беше обърнало гръб.

— Може би греша, но ми се струва, че говори за племето си — колебливо подхвърли Мелани.

— Господи! — ахна Кевин. — Той положително е разбрал какво искам да му кажа! Дай да пуснем и другите! Понечи да тръгне към брега, но се спря. Бонобото го усети и извърна глава. Мостът беше широк около три метра, но Кевин се страхуваше да мине покрай звяра. Отлично помнеше с каква лекота го беше вдигнал, за да го захвърли в дъното на пещерата.

Заби поглед в него, но лицето на Бонобо номер 1 не издаваше никакви емоции. Отново изпита странното чувство, че гледа в огледалото на човешката еволюция.

— Какво има? — обади се Мелани.

— Плаши ме — призна Кевин. — Не смея да мина покрай него.

— О, я стига! — нетърпеливо повиши тон младата жена. — Нямаме време за губене!

— Окей — въздъхна Кевин и предпазливо се насочи напред. Бонобото го наблюдаваше без да помръдне. Стигна безпрепятствено до кея, поклати глава и промърмори: — Това ще ми скъса нервите!

— Тук ли ще го оставим? — попита Мелани.

— Не знам — почеса се по главата той. — Може би ще бъде примамка за останалите и ще ги накара да пресекат моста… Но може да стане и обратното…

— Дай да тръгваме, а той сам ще реши — предложи Мелани. Насочиха се към клетките на поляната, а Бонобо номер 1 слезе от моста и тръгна след тях.

Вървяха бързо, давайки се сметка, че в лодката ги чакат. Започнаха да отварят клетките без никакво колебание.

Животните изскачаха навън и първата им работа беше да разменят по някоя дума с Бонобо номер 1. Кевин и Мелани продължиха работата си. След броени минути на поляната вече имаше около дузина боноби, които се протягаха и почесваха.

— Сигурен съм, че моят човек ме разбра — промърмори Кевин. — Ако не е така, тези тук отдавна да са се разбягали. Според мен всички знаят, че трябва да напуснат острова…

— Не е ли по-разумно да извикаме Кандис и новите ни приятели? — вдигна глава Мелани. — Те ще бъдат свидетели на оттеглянето, а може би и ще помогнат всичко да приключи по-бързо…

— Добра идея — кимна Кевин, хвърлил кос поглед към дългата редица клетки. Добре знаеше, че са над седемдесет.

Мелани изчезна в нощта, а той пристъпи към поредната клетка. Направи му впечатление, че Бонобо номер 1 върви след него и посреща всеки новоосвободен поотделно. Групата на бегълците се появи в момента, в който отваряше шестата или седмата клетка. В първия момент се заковаха на място, очевидно стреснати от броя на едрите и силни животни. Бонобите не им обърнаха никакво внимание, с изключение на Уорън. Автоматът в ръката му ги накара да го заобикалят отдалеч, той явно им напомняше за пневматичните пушки, с които гледачите изстрелваха упойващи стрели.

— Толкова са кротки, че чак потръпвам от ужас — промълви Лори.

— Депресирани са — поясни Кевин. — Или от упойката, или от продължителния престой в клетките. За всеки случай се дръжте настрана. В момента са кротки, но обладават огромна сила…

— С какво можем да помогнем? — попита Кандис.

— Тръгвайте по редицата и отваряйте вратите на клетките — разпореди се Кевин.

Седем души свършиха работата в рамките на броени минути. Скоро всички клетки бяха отворени. Кевин се изправи пред стадото и махна с ръка да го последват по посока на моста.

Бонобо номер I го последва и плесна с ръце — също както на онази пътечка при първата им среща. От устата му излетяха гърлени звуци. Стадото покорно тръгна след него.

Седемте човешки същества поведоха седемдесет и една трансгенетични маймуни към свободата. Кевин спря на крачка от моста и отстъпи встрани. Бонобо номер 1 се изправи на бетонния пристан.