Робин Кук - Фатално лекарство

— Дано си платил застраховката за несръчни медицински манипулации — въздъхна Кевин, после отметна главата си назад и затвори очи.

Трент хвана носа му между палеца и кокалчето на безименния си пръст, огледа го внимателно и рязко натисна. Разнесе се остро пропукване, което накара всички присъстващи да направят гримаса, включително самият Трент.

Хирургът отстъпи крачка назад да се наслади на работата си.

— Изглежда по-добре от оригинала — установи той.

Дейвид предложи на Кевин да го откара у дома, но онзи гневно промърмори, че може да шофира и сам.

След малко играта продължи, но Дейвид остана на място, заковал поглед във вратата, зад която изчезна колегата му. Някой го шляпна по рамото с такава сила, че той неволно се намръщи и вдигна глава.

— Хич да не ти пука за носа на Кевин — посъветва го Трент Ярбороу. — Аз лично съм присъствал в тази зала, когато той счупи носовете на двама нещастници. Не го бива много в баскетбола, но иначе е добро момче…

Дейвид неохотно се включи в играта.

Когато се прибра у дома, Ники и Анджела вече бяха готови за излета. Тази събота работа по къщата не се предвиждаше, тъй като щяха да ходят на излет с преспиване край едно от езерата в околностите на града. Следобед щяха да поплуват, а след това предстояха приятните процедури по приготвяне на вечеря върху жарта на голям огън. Трите фамилии „Я“ — Янсен, Ярбороу и Янг, бяха наели една малка хижа на брега на езерото за цял месец. Стийв Янг беше акуршер-гинеколог в болницата, редовен участник в баскетболните мачове.

— Хайде, тате, закъсняваме! — нетърпеливо подвикна Ники.

Дейвид хвърли поглед на стенния часовник. Мачът действително се беше проточил по-дълго от нормалното. Хукна нагоре по стълбите и влезе под душа. Половин час по-късно вече бяха в колата и потеглиха на път.

Езерото се оказа един блестящ изумруд, сгушен между гористи планински склонове. Далечният му бряг граничеше с известен ски-център, който Дейвид и Анджела все още не познаваха, но бяха чували хубави неща за него.

Хижата беше очарователна — масивна и просторна, с множество спални, подредени в кръг около хол с огромно огнище от дялан камък. От верандата се излизаше на широка платформа, която плавно се спускаше надолу и завършваше с дървен пристан, надвесен над водите на езерото.

Ники веднага скочи подир Арни Янсен, който на всяка цена държеше да й покаже колибата, която си беше направил в гората. Анджела влезе в кухнята, където Нанси Янсен, Клеър Янг и Гейл Ярбороу приготвяха храната, потънали в сладки приказки. Дейвид се присъедини към мъжете, които се бяха настанили пред телевизора в хола с кутийки бира в ръце и разсеяно наблюдаваха някакъв мач на „Червените лисици“

Очертаваше се един приятен следобед, чието спокойствие се нарушаваше единствено от неизбежните спречквания и дребни инциденти между децата — осем на брой. Семейство Янсен имаше две, Янг — едно, а Ярбороу — цели три.

Настроението на Кевин продължаваше да е мрачно. Под очите му се бяха появили тъмни петна от вътрешния кръвоизлив, получен вследствие на счупения нос. На няколко пъти повтори на Дейвид, че играе прекалено тромаво и нарочно го е ударил в носа. Изгубил търпение, Дейвид го дръпна настрана.

— Виж какво — гневно процеди той. — Извиних ти се още в салона, ще го сторя още веднъж. Съжалявам за това, което стана, но то беше неволно!

Кевин му хвърли сърдит поглед, после се овладя. От гърдите му се откърти тежка въздишка.

— Хубаво — рече той. — Дай да забравим всичко това и да пием по още една бира…

След вечеря възрастните останаха около голямата маса, а децата излязоха на пристана да ловят риба. Небето на запад червенееше, пурпурните отблясъци играеха върху спокойната повърхност на езерото. Дървесните жаби и щурците вече бяха започнали обичайния си вечерен концерт. Под короните на вековните дървета проблясваха светулки.

Отначало разговорът се въртеше около предимствата на живота във Върмонт — един щат, за който повечето хора можеха да мечтаят само по време на отпуските си. После неизбежно стигнаха до медицината, за огромно неудоволствие на трите съпруги.

— Дори вечните ви глупави спорове на спортна тема са за предпочитане! — оплака се Гейл Ярбороу. Нанси и Клеър горещо я подкрепиха.

— Трудно е да не говорим на медицински теми, особено когато е в ход тъй наречената „реформа“ — поклати глава Трент. Той и Стийв работеха самостоятелно, извън КМВ. Мечтата им беше да основат свое частно здравноосигурително дружество, което да работи съвместно с най-разпространената програма на медицинско осигуряване в страната, носеща наименованието „Синя защита“. За съжаление инициативата им беше доста закъсняла и над деветдесет процента от жителите на щата вече бяха клиенти на КМВ, който действаше агресивно и мащабно.