Робин Кук - Фатално лекарство

Папката на Джон също отиде при тази на Марджъри — за по-задълбочено проучване. Потърси Сюзън и я откри в малката лаборатория, която се използваше за елементарни тестове.

— Много ли са онкологичните ни пациенти? — колебливо попита той. По принцип изпитваше дълбоко преклонение пред колегите си, избрали тази тежка специализация. Отдавна беше наясно, че той самият не е подходящ за нея и по тази причина се смути доста от първите си пациенти на новото работно място — и двамата с раково заболяване.

Сюзън го увери, че нямат много такива пациенти и той напусна малката стаичка с чувство на дълбоко облекчение. В разпределителната кутия за служебната документация го чакаше картонът на обикновен диабетик.

Сутринта неусетно се източи. Пациентите бяха истинско чудо — приятелски настроени, доверчиви, готови да изпълнят всяко от предписанията му. Те бяха нещо коренно различно от намусените и вечно недоволни хора, които беше свикнал да преглежда в градската болница на Бостън. Тукашните жители бяха очевидно доволни от назначението му и се радваха да го видят сред тях.

По обед се срещна с Анджела и двамата си поръчаха сандвичи в болничната кафетерия, която беше дадена под аренда на двойка местни жители.

— Доктор Уодли е страхотен! — похвали му се Анджела. — Изпълнен е от желание да помага, освен това притежава безспорни преподавателски качества. Вече не ми прилича на татко, тъй като е много по-емоционален и готов да споделя богатия си опит. Сутринта дори ме прегърна от радост. Баща ми по-скоро би умрял, отколкото да си позволи подобно нещо…

Дейвид й разказа за своите пациенти. Младата жена остана трогната от поведението на Марджъри Клебър.

— Тя е учителка и вероятно Ники ще попадне точно в нейния клас — рече Дейвид.

— Много хубаво — усмихна се Анджела. — Как ти се стори тя?

— Сърдечна, готова да помага, интелигентна — отвърна без колебание Дейвид. — Сигурен съм, че е прекрасен преподавател. За съжаление има рак на гърдата с допълнителни метастази…

— Господи! — въздъхна Анджела.

— Изглежда, че се справя добре — успокои я Дейвид. — Не съм прегледал картона й за подробности, но ми се струва, че лечението й протича успешно.

— Тази болест е много коварна — поклати глава Анджела, спомнила си своите постоянни страхове от рак на гърдата.

— Прави ми впечатление, че днес прегледах необичайно много онкологични пациенти — отбеляза Дейвид.

— Знам, че това не ти е по вкуса — погледна го състрадателно Анджела.

— Според сестрата фактът, че започнах с двама такива един след друг, е чиста случайност… Дано да е така.

— Не се депресирай, моля те — стисна ръката му Анджела. — Сигурна съм, че сестрата ще излезе права. — Отлично помнеше колко тежко беше реагирал мъжът й на смъртта на няколко от онкологичните пациенти в началото на стажа си.

— Като говорим за депресии се сетих за нещо друго — въздъхна Дейвид, наведе се над ухото й и прошепна: — Научи ли вече за доктор Портланд?

Младата жена мълчаливо поклати глава.

— Самоубил се е — поясни Дейвид. — Застрелял се е в офиса, който предложиха на мен…

— Ужасно! — потръпна Анджела. — Не можеш ли да поискаш друг кабинет?

— Не ставай смешна. Какво да кажа на Кели? Моля те, смени ми кабинета, защото съм суеверен и ме е страх от смъртта… Не мога да го направя. Освен това вътре всичко е подновено и боядисано…

— Защо го е направил?

— Депресия — сви рамене Дейвид.

— Знаех си. Нали помниш, че веднага ти го казах?

— Аз не го оспорих — въздъхна Дейвид. — Казах само, че ми изглежда болен. Самоубил се е малко след като го видяхме… Чарлс Кели твърди, че е станало през май.

— Бедничкият — въздъхна Анджела. — Имал ли е семейство?

— Жена и две момчета.

Анджела поклати глава. Познаваше добре този проблем, който се срещаше често сред лекарското съсловие. Един от колегите й в университета също се беше самоубил.

— Чарлс Кели ме информира, че са въвели благоприятна система за премиране — смени темата Дейвид. — Тя е свързана пряко с намаляването на бройката на хоспитализираните пациенти. Колкото по-малко хора вкарвам в болницата, толкова повече пари ще получавам. Голямата награда е почивка на Бахамските острови. Можеш ли да си представиш?

— Чух за тази програма — кимна Анджела. — Повечето здравноосигурителни институти прибягват до нея като средство за снижаване на разходите си.

— Доста съм озадачен от тези нововъведения в здравеопазването — поклати глава Дейвид. — Имам чувството, че някой се е настроил на печалбарска вълна…