Робин Кук - Фатално лекарство

— Браво, браво — одобрително промърмори той. — Никак не приличате на състудентките ми от Медицинския факултет… — На лицето му се появи широка усмивка.

Анджела отвърна на усмивката, но предпочете да не отговаря. Много й се искаше да му каже, че и той е далеч от мъжете, с които беше споделяла студентските банки. Инстинктивно усети, че доктор Кантор е от старата гвардия медици, които не могат да приемат като равни жените с професионално образование.

— Много се радваме, че приехте офертата на Общинска болница „Бартлет“ — рече Хелън Бийтън, след като си размениха няколко общи фрази. — Надявам се, че ще бъдете доволна от предизвикателствата на новата си работа.

Малко след това срещата приключи и Колдуел я поведе към клиничната лаборатория. В момента, в който я зърна, доктор Уодли изскочи иззад бюрото си и я прегърна, сякаш бяха стари приятели.

— Добре дошла в екипа — топло промълви той, без да изпуска ръцете й. — Отдавна чакам този ден!

— Виждам, че сте в добри ръце и възнамерявам да си тръгна — усмихна й се Колдуел и се насочи към вратата.

— Поздравявам те за избора на един толкова добър патолог — подхвърли подире му доктор Уодли. — Заслужаваш награда!

Колдуел го дари с широката си усмивка и затвори вратата след себе си.

— Добър човек — въздъхна доктор Уодли.

Анджела кимна, но мислите й бяха насочени към мъжа срещу нея. Отново се смая от приликата му с баща й, но едновременно с това си даде сметка, че между двамата има и съществени разлики. Една от тях беше откритата сърдечност на доктор Уодли, която едва ли имаше нещо общо с хладната сдържаност на баща й. Сърцето й се стопли от доброто посрещане.

— Ще караме по ред — потърка длани доктор Уодли. В зелените му очи светеше неподправена възбуда. — Елате да ви покажа кабинета, в който ще работите…

Бутна една вътрешна врата и я въведе в помещение, което беше съвсем наскоро боядисано. Всичко вътре беше бяло — стените, дограмата на прозорците, бюрото.

— Харесвате ли го? — попита Уодли.

— Чудесен е — кимна Анджела.

Възрастният доктор посочи към вратата до себе си:

— Тази врата ще бъде винаги отворена — както в пряк, така и в преносен смисъл.

— Чудесно — повтори Анджела.

— Елате да направим още една обиколка из лабораторията — рече Уодли. — Зная, че вече сте я виждали, но искам да ви запозная и с хората, които работят там… — Пресегна се към закачалката и свали една дълга, безупречно изгладена престилка.

През следващите петнадесет минути Анджела се запозна с повече хора, отколкото можеше да запомни. След като направиха една пълна обиколка на лабораторията, двамата с доктор Уодли се отбиха в една стая без прозорци, която се намираше непосредствено до микробиологията. Това беше кабинетът на доктор Пол Дарнъл, колегата-патолог на Анджела.

За разлика от Уодли, доктор Дарнъл се оказа нисък мъж с измачкана бяла престилка, върху която личаха доста петна. Държането му беше приятелско, но някак хладно и разсеяно, за разлика от това на сърдечния Уодли.

След края на обиколката двамата се настаниха в кабинета на Уодли и той я запозна с основните й задължения.

— Твърдо съм убеден, че след година-две вие ще сте най-добрият патолог в този щат! — ентусиазирано заяви шефът на отделението.

Дейвид остана много доволен от петкилометровия преход с велосипеда си. Въздухът беше кристално чист, тишината се нарушаваше от многогласен птичи хор. На няколко пъти на платното пред него изскачаха игриви косове, които демонстрираха пълно пренебрежение към самотния колоездач. А малко след като прекоси моста на реката, на полянката отсреща се мярнаха грациозните силуети на стадо сърни.

Когато пристигна в болницата разбра, че доста е подранил. Чарлс Кели се появи на работа едва към девет — Ама вие май изгаряте от нетърпение! — усмихна се той, забелязал Дейвид, който се беше настанил в чакалнята с някакво старо списание в ръце. — Хайде, влизайте!

Настаниха се в кабинета и Кели му подаде няколко формуляра за попълване.

— Присъединявате се към отличен екип — подхвърли той. — Разполагате с апаратура, за която други болници дори не могат да мечтаят.

— Мисля, че сте прав — кимна Дейвид с писалка в ръка.

След като попълни формулярите, Кели го запозна с основните правила в отделението и го придружи да кабинета му. На табелката до вратата вече беше изписано името му и Дейвид доволно се усмихна. После видя името „доктор Кевин Янсен“, изписано над неговото, усмивката му се стопи.