Робин Кук - Фатално лекарство

Дейвид слезе от камионетката и закова очи в сградата.

— Страхотна къща — даде мнението си той. — Но имам чувството, че още дълго ще трябва да я потягаме.

Анджела се изправи до него и проследи погледа му. Част от мазилката в ъгъла под покрива се беше изронила.

— Няма проблеми — усмихна се тя. — Нали затова съм се омъжила за човек със златни ръце?

— Май ще трябва дълго да те убеждавам в това — засмя се Дейвид.

— Обещавам да не ти преча — подразни го тя.

Извадиха ключа, който бяха получили по пощата. Вратата проскърца и се отвори. Празната къща им се стори съвсем различна. С вещите на Ходжис си беше отишъл и част от уюта й.

— Имам чувството, че сме в дискотека — рече Дейвид.

— Има дори и ехо — добави Ники, изкрещя едно „ало“ и стените глухо отекнаха.

— Когато в къщата има ехо, значи най-сетне си намерил подслон в живота си — каза с английски акцент Дейвид.

Бавно прекосиха антрето. Лишени от килими и пътеки, масивните полирани дъски глухо проскърцаха. Бяха забравили колко е огромен новият им дом, особено в сравнение с онова мизерно апартаментче в Бостън. Празнотата го правеше още по-огромен, тъй като се бяха разбрали с Клара да им остави съвсем малко вещи — само кухненската маса и няколко стола.

От тавана, точно срещу масивното стълбище за втория етаж, висеше голям полюлей. Вляво бяха библиотеката и трапезарията, а вдясно — огромен хол. В дъното се виждаше част от просторната селска кухня, която заемаше цялата задна част на къщата. Отвъд нея имаше нещо като проход, скован от дебели дъски, през който се стигаше до обора. Самият обор беше разделен на няколко складови помещение, а от задната му част се издигаше външна стълба, която също водеше към втория етаж.

Тримата се върнаха в главното антре и бавно поеха по стълбището. Горе имаше две големи спални, свързани с обща баня, плюс нещо като самостоятелно апартаментче в задната част, точно над кухнята.

Зад една от вратите в дъното на коридора се намираше тясно стълбище, по което се стигаше до четирите неотоплени стаи на третото ниво.

— Място колкото щеш — отбеляза Дейвид.

— Коя ще бъде моята стая? — попита Ники.

— Която си избереш — отвърна Анджела.

— Искам онази, от която се вижда фонтанчето с езерцето — отсече детето.

Спуснаха се на втория етаж и влязоха в споменатата стая. Обсъдиха бъдещото разположение на обзавеждането, включително на все още незакупеното бюро. После Анджела тръсна глава:

— Достатъчно, група! Време е да разтоварваме!

Дейвид се изпъна и отдаде чест.

Върнаха се при колите и се заловиха за работа. Не беше леко, особено когато опряха до преместването на леглата, дивана и кашоните с книги, които тежаха като олово. Когато най-сетне свършиха, Анджела се изправи под арката, през която се влизаше в дневната, и уморено въздъхна:

— Ако не беше тъжно, сигурно щеше да е смешно…

Имаше предвид килима, който в апартамента им заемаше пода от стена до стена, но тук приличаше на изтривалка за крака, просната от Ники в центъра на огромното помещение. А диванът с плюшената дамаска, двете кресла и масичката за кафе изглеждаха така, сякаш са купени от търг на стари вещи.

— Скрита елегантност — ухили се Дейвид. — Минималистичен декор. Ако това тук излезе на страниците на „Архитектурен магазин“, всички ще започнат да ни имитират.

— Ами Ръсти? — обади се Ники.

— Отиваме да го вземем — кимна Дейвид. — Ти го заслужи, тъй като много ни помогна… Идваш ли, Анджела?

— Не, благодаря. Предпочитам да остана тук и да видя какво може да се направи в кухнята.

— Мислех, че ще вечеряме в ресторанта…

— Не — поклати глава тя. — Искам да си вечеряме у дома.

Изчака ги да потеглят към центъра и се зае да разопакова кухненските вещи — тигани, чинии и прибори. После се запозна с действието на печката и включи хладилника.

Не след дълго Ники отново се появи на прага, стиснала в прегръдките си очарователното кученце със сбръчкано чело и увиснали уши. Беше видимо наедряло от времето на последната им среща. Лапите му бяха смешни, но големи почти колкото юмручето на Ники.

— Ще стане голям пес — рече Дейвид и пое към обора, следван от детето. Там щеше да бъде новият дом на Ръсти. Анджела приготви вечерята на Ники, която не беше особено щастлива, че ще се храни сама, но явно нямаше сили да протестира. След вечеря се оправи с тоалета си и отиде да си легне. Ръсти също бе насочен към своята нова спалня.

— Имам една малка изненада за теб — рече Анджела докато се спускаха по стълбите. Хвана мъжа си за ръката, отведе го до хладилника в кухнята и рязко отвори вратата. Вътре се мъдреше бутилка шардоне.