Робин Кук - Фатално лекарство

— КМВ изобщо не се интересува дали болницата губи пари — поклати глава Кели. — Особено когато там се убедени, че това е резултат от грешки в мениджмънта…

— Грешиш — намръщи се Трейнор. Никак не му беше приятно да бъде притиснат до стената, особено пък от този млад и напорист бюрократ. — Аз съм на мнение, че КМВ трябва да проявява загриженост когато ние губим пари. Защото ако нещата продължават да се влошават, ние ще бъдем принудени да ударим катинара, а това ще се отрази и на вас. По тази причина трябва да работим заедно, просто нямаме друг избор.

— Ако Общинска болница „Бартлет“ фалира, КМВ ще сключи договор с друго лечебно заведение — продължаваше да се усмихва Кели.

— Това едва ли ще стане лесно — тросна се Трейнор. — Другите две болници в региона отдавна вече не функционират като лечебни заведения за тежки заболявания.

— Нищо не ни пречи да прехвърлим пациентите в болницата на КМВ в Рутланд — не отстъпваше Кели.

Сърцето на Трейнор пропусна един такт. Изобщо не беше мислил за опасността от подобна операция и беше твърдо убеден, че липсата на конкуренция в региона му дава солидно предимство при преговорите с КМВ. Но сега разбра, че това е само една илюзия.

— Не искам да кажа, че нямам желание да работя с вас — смекчи тон Кели. — Но нашите взаимоотношения трябва да бъдат динамични. Нали крайната ни цел е една и съща — поддържане високо ниво на здравеопазване в района…

Усмивката му разкри два реда безупречно равни и бели зъби.

— Нашият проблем се крие в прекалено ниската база, върху която се изчисляват разходите по хоспитализацията — въздъхна Трейнор. — Разминаването между тях и това, което покрива КМВ, надвишава десет процента. Ако продължаваме по този начин, едва ли ще издържим дълго. Затова се нуждаем от преразглеждане на базата и подписване на нов договор. Кратко и ясно.

— Базата не подлежи на преразглеждане до изтичане на договора — напомни му с приятелски тон Кели. — Нали вие самите я предложихте, за да биете конкуренцията? Под договора стои твоят подпис, Трейнор. Бъди така добър да го спазваш. Аз обаче мога да ви помогна в една друга област — готов съм да преразгледаме разходите ви в Спешното отделение, които не са твърдо заковани в договора.

— В момента това едва ли ще ни помогне — поклати глава Трейнор и усети как тънка струйка пот се плъзга по гърба му. — Неотложната помощ действа по други правила и средствата от нея моментално потъват в покриване на текущите разходи. Това, от което се нуждаем в момента, са спешни мерки за излизане от общата финансова криза.

— Което е и причина за настоящото съвещание — обади се Бийтън, след което изложи в общи линии новата програма за премиране на лекарите. — Всеки завеждащ кабинет в КМВ получава премия при фиксиран брой на хоспитализации за месеца. Ако тази цифра е по-малка от предписанията, премията му се увеличава. И обратно…

— Това ми звучи като подкуп — усмихна се Кели. — Зная колко чувствителни към икономическите стимули са нашите доктори и мога да ви уверя, че веднага ще се получи рязко снижение в бройката на хоспитализираните и оперираните пациенти.

— Към тази система прибягва и болницата на КМВ в Рутланд — подхвърли Бийтън.

— След като работи там, ще работи и тук — кимна Кели. — По принцип нямам нищо против, стига да не доведе до увеличение на нашите разходи…

— Системата ще бъде изцяло финансирана от болницата — увери го Бийтън.

— О кей, ще запозная началниците си с идеята ви — кимна Кели. — Изчерпахме ли дневния ред?

— Да.

Кели се изправи.

— Ще те помоля за експедитивност — вдигна глава да го погледне Трейнор. — Страхувам се, че затъваме с всеки изминат ден.

— Ще го сторя още днес — увери го Кели. — И утре вероятно ще имам отговор…

Ръкува се с присъстващите и затвори вратата след себе си.

— Мисля, че нещата минаха сравнително гладко — промърмори Бийтън.

— Аз също — кимна Колдуел.

Трейнор закрачи напред-назад, загрижеността не напусна лицето му.

— Не ми хареса подхвърлянето му за некомпетентно управление — промърмори той. — Но за нещастие нямаме друг избор, освен да работим с нафукано копеле като Кели!

— Мен повече ме безпокои заплахата му за евентуалното прехвърляне на пациенти в Рутланд — поклати глава Бийтън. — Тя автоматически ни прави слаби при евентуалните нови преговори…

— Хрумна ми нещо — вдигна глава Трейнор. — Събрали сме се тук да решаваме съдбата на болницата, но в отсъствието на лекарите.