Робин Кук - Фатално лекарство

— Това име ми е познато — вметна Трент. — Правил съм му процедурата на Уипъл…

— Благодаря за информацията — иронично го изгледа Гейл.

— Но това прави само четирима — рече Стийв.

— Имам и други — рече Дейвид. — Сандра Хашър с меланома и Марджъри Клебър с рак на гърдата…

— Как ги помниш наизуст? — погледна го с уважение Клеър Янг.

— Лесно, защото станах приятел с всеки един от тях — усмихна се Дейвид. — А и ги виждам често, защото имат доста проблеми от медицинско естество…

— Тогава какво те тревожи?

— Точно това — че станахме приятели и аз поех грижата за тях. Безпокоя се от мисълта, че ако някой от тях умре вследствие на болестта си, ще се чувствам лично отговорен…

— Знам какво имаш предвид — обади се Стийв. — И вероятно затова не разбирам колегите, които специализират онкология. Бог да ги благослови, но аз избрах гинекологията главно защото при нея нещата са свързани с началото на живота, а не с края му…

— Същото важи и за офталмологията — рече Кевин.

— Аз пък съм на друго мнение — тръсна глава Анджела. — Отлично разбирам защо човек може да избере онкологията. Според мен главната причина за това е острата нужда от помощ, която изпитва всеки болен от потенциално смъртоносна болест. При повечето от останалите специалности не се разбира помагаме ли на своите пациенти или не, но при онкологията това си личи съвсем ясно.

— Познавам добре Марджъри Клебър — промълви Гейл Ярбороу. — Преподавала е както на ТиДжей, така и на Чандлър, второто ми момче. Тя е чудесен човек и много добър учител. Децата буквално са луди по нея.

— Изпитвам истинско удоволствие да разговарям с нея по време на прегледите — кимна с усмивка Дейвид.

— А ти как се справяш? — обърна се Нанси Янсен към Анджела.

— Много добре. Доктор Уодли се държи не само като началник на отделението, но и като истински наставник. Разполагаме със страхотна апаратура и работим интензивно, но не сме смазани от умора. Правим от петстотин до хиляда биопсии на месец, което е доста внушително постижение. Имаме изобилие от интересни патологични случаи, главно защото болницата „Бартлет“ е референтен център за целия регион. Разполагаме дори с вирусологична лаборатория — нещо, което честно казано, не бях очаквала. Всичко това прави работата ми истинско предизвикателство.

— Чарлс Кели не ти ли вдигна вече някой скандал? — попита Кевин, обръщайки се към Дейвид.

— Не, разбираме се много добре — отвърна с лека изненада младият мъж. — Тази седмица се срещнах с него и регионалния директор на КМВ в Бърлингтън. И двамата изразиха задоволство от отговорите на пациентите, анкетирани за качеството на медицинското обслужване, което получават…

— О, почакай да видиш какво ще стане, когато дойде ред на оценката за уплътняване на работното ти време! — поклати глава Кевин. — Правят ги на всеки два-три месеца. Тогава ще разбереш що за човек е Чарлс Кели!

— Това не може да ме разтревожи — отвърна Дейвид. — Работя с хората внимателно, обръщам внимание единствено на състоянието на здравето им. Никак не ме интересуват премиите за минимално хоспитализиране и едва ли ще се класирам за голямата награда — почивка на Бахамите…

— На твое място не бих пренебрегвал тази програма, тъй като тя си има и положителните страни — подхвърли Кевин. — Какво лошо има в това да помислиш добре преди да предложиш хоспитализация? Пациентите изпълняват това, което им наредиш, а у дома при всички случаи ще се чувстват по-добре. Ако болницата реши, че Нанси и аз заслужаваме една почивка на Бахамите, ние едва ли ще се възпротивим…

— Сигурно — сви рамене Дейвид. — Но между офталмологията и вътрешни болести все пак има разлика, нали?

— Предлагам да прекратим разговорите на медицинска тема — извика Гейл Ярбороу. — Може би трябваше да си донесем касета с „Голямото зъзнене“. Страхотен филм за компания като нашата!

— Вярно — съгласи се Нанси Янсен. — Щеше да ни стимулира далеч повече от тези докторски приказки.

— Не ми трябва филм, в който се предполага, че трябва да пусна мъжа си да направи бебе на приятелката ми! — отсече Клеър Янг. — Това просто не става, точка!

— Стига, скъпа — надигна се Стийв и пусна ръка през рамото на Гейл. — Не бих имал нищо против, ако става въпрос за Гейл…

Трент наклони кутийката с бира над главата му, той вдигна глава и направи опит да улови тънката струя. Компанията избухна в бурен смях. През следващите минути започнаха да си разказват вицове, изпълнени със сексуални намеци. Дейвид и Анджела слушаха, усмихваха се и мълчаха.