Робин Кук - Фатално лекарство

— Господи, Исусе Христе! — избухна Трейнор. — Нима трябва лично да се заема с охраната на служителите? Защо тази патка не е повикала охраната?

— Не мога да зная, сър — отвърна Суеглър.

— Този проблем ще бъде ликвидиран само ако построим новия паркинг — подхвърли Бийтън.

— Къде е Върнър Ван Слайк от поддръжката? — изръмжа Трейнор. — Искам го тук, веднага!

— Вие знаете, че господин Ван Слайк никога не присъства на подобни тържества — сдържано му напомни Бийтън.

— Вярно, бях забравил — кимна Трейнър. — Предайте му, че искам незабавно да се монтира осветление и на горната площадка. Да бъде като на стадион, ясно? — Извърна се към Робъртсън и гневно добави: — А ти кога най-сетне ще заловиш шибания изнасилвач? Нима е толкова трудно да стесниш кръга на заподозрените, като се има предвид големината на Бартлет?

— Работим по въпроса — сдържано отвърна Робъртсън.

— Защо не се прехвърлим в палатката? — тактично смени темата Бийтън.

— Наистина, защо? — изфуча Трейнор. — Нека получим и малко удоволствие от тази бъркотия!

Хвана Бийтън за ръката и я поведе към импровизираното барче. Надяваше се да останат насаме поне за минута-две, искаше да разбере какво е намислила. Но Колдуел и Кантор ги засякоха почти веднага и побързаха да се приближат. Колдуел беше в отлично настроение.

— Вероятно вече си чул, че програмата с премиалните работи много добре — подхвърли на Трейнор той. — Цифрите за август са направо зашеметяващи!

— Нищо не знам — учудено отвърна Трейнор и хвърли кос поглед по посока на Бийтън.

— Това е вярно — усмихна се тя. — Възнамерявах да изнеса данните на съвещанието довечера. Балансовият отчет е много добър. Хоспитализацията през август е с четири процента под нивото за същия месец на миналата година. Това не е много, но доказва, че вървим в правилната посока.

— Е, слава Богу — прекръсти се Трейнор. — Хубаво е да чуеш и добри новини. Но няма място за самоуспокоение. В петък разговарях с Арнсъурт, който е убеден, че след отлива на туристите през сезона, ние отново ще се окажем на червено. През юли и август нарастват постъпленията ни от болни, които си плащат в брой и това става за сметка на осигурените в КМВ. Но скоро туристите ще си заминат и проблемите отново ще се появят…

— Мисля, че трябва да затегнем режима на икономии — подхвърли Бийтън. — Това е единственият начин да държим главата си над повърхността.

— Нямаме друг избор — кимна Трейнор. — Вече съм измислил ново име на нашата кампания — тя става ДМИ, което ще рече „Драстични мерки за икономии“.

Присъстващите се разсмяха.

— Признавам, че съм малко разочарован — въздъхна с усмивка на уста Кантор. — Защото аз бях авторът на досегашната система…

— Лицето му продължаваше да е бледо, въпреки продължителното и топло лято. Най-смешни бяха тънките му крака, които стърчаха изпод широки бермуди.

— Имам въпрос, свързан с ДМИ — обади се Кантор. — Какъв ще бъде статутът на хроничните заболявания, като например цистофиброзата?

— Не съм доктор, затова не мога да ти отговоря — поклати глава Трейнор. — Какво по дяволите е това цистофиброза? Звучи ми познато, но нямам никаква представа за какво точно става въпрос…

— Хроническо заболяване, което се получава по наследство — поясни Кантор. — Изразява се в сериозни ГЕ и респираторни проблеми.

— ГЕ означава гастроентерологични проблеми — добави Колдуел.

— Благодаря — иронично се усмихна Трейнор. — Знам какво е ГЕ. Интересува ме доколко сериозна е самата болест… Има ли опасност от летален край?

— Общо взето да — кимна Кантор. — Но при наличието на интензивна респираторна помощ, повечето пациенти доживяват до петдесет-шейсет, при това като водят напълно пълноценен живот.

— Какви се средногодишните разходи по поддръжката на такива болни?

— За пълно овладяване на респираторните проблеми отиват малко повече от двадесет хиляди долара — бързо пресметна Кантор.

— Пресвети Боже! — ахна Трейнор. — Това са много пари! Често срещано заболяване ли е цистофиброзата?

— Според статистиката от нея боледува едно на всеки 2000 новородени.

— Е, това е нищо — махна с ръка Трейнор. — Няма от какво да се безпокоим.

Колдуел и Кантор си тръгнаха, като преди това обещаха да бъдат точни на насроченото за вечерта заседание. Колдуел се присъедини към волейболистите, които се разпределяха в два отбора на игрището до малкото езерце, а Кантор зае позиция в близост до бурето с ледена бира.