Робин Кук - Фатално лекарство

Ники харесваше училището си и беше буквално влюбена в Марджъри Клебър, която действително се оказа превъзходен педагог. Детето винаги се беше учило добре, но сега стана пълна отличничка. През почивните дни играеше до насита, но винаги очакваше идването на понеделника с нетърпение, предвкусвайки насладата от поредната седмица в клас. Вечер засипваше родителите си с интересни случки, станали през деня.

Междувременно приятелството между Ники и Карълайн Хелмсфорд стигна дотам, че двете прекарваха заедно всеки миг извън часовете в училище. Арни също успя да завоюва място в сърцето й. След дълги спорове Ники успя да убеди родителите си, че може да ходи на училище с колело, обещавайки да се придържа само към второстепенните улички. За нея това беше нечувана свобода, удоволствието й беше огромно. Пътят й минаваше покрай къщата на семейство Янсен, където Арни я чакаше, за да изминат заедно последните един-два километра до училището.

Здравето на Ники видимо се стабилизира. Чистият и сух въздух, лишен от влага, явно се отразяваше добре на дихателния й апарат. Ако не беше задължителната утринна терапия за прочистване на дробовете, едва ли някой би допуснал, че детето страда от сериозно хроническо заболяване. Дейвид и Анджела бяха много доволни от нейното състояние и благославяха момента, в който бяха взели решението да се преместят тук.

Основно събитие през септември беше появата на родителите на Анджела. Дълго се бяха колебали дали да ги поканят, сториха го едва след като Дейвид категорично заяви, че е готов да ги посрещне.

Доктор Уолтър Кристофър, бащата на Анджела, изрази сдържано одобрение по отношение на къщата и градчето, но пренебрежението му към това, което наричаше „провинциална медицина“, беше очевидно. Той категорично отказа да посети лабораторията на Анджела, оправдавайки се с факта, че почти целият му живот е преминал между болничните стени.

За разлика от него Бърнис Кристофър не хареса нищо. Според нея къщата била прекалено голяма и прекалено ветровита за Ники. Есенната окраска на листата била съвсем същата като в централния парк на Бостън, не виждала смисъл заради някакви листа да се бият цели шест часа път.

Но сериозните неприятности се появиха по време на вечерята в събота. Бърнис удари една-две чашки вино в повече и това, както обикновено, я направи заядлива и раздразнителна. В резултат открито заяви, че болестта на Ники произтича от семейството на Дейвид.

— В нашата фамилия няма случай на цистична фиброза! — отсече с категоричен тон тя.

— Това е проява на пълно невежество, Бърнис! — ядоса се доктор Кристофър.

Над масата се възцари тежко мълчание, тъй като Анджела направи всичко възможно да преглътне раздразнението си. Така изтекоха няколко секунди, после смениха темата и започнаха да обсъждат възможностите, които предлагат местните антиквариати за стари мебели.

В неделя, малко преди отпътуването на семейство Кристофър, всички изпитаха огромно облекчение. Дейвид, Анджела и Ники прилежно махаха с ръце, докато колата на възрастната двойка изчезна от погледите им.

— Ако някога имам глупостта да ги поканя отново, спокойно можеш да ме сриташ в задника! — мрачно промърмори Анджела.

Дейвид се засмя и я увери, че визитата не е минала чак толкова зле.

Великолепната есен продължи и през октомври. В последните дни на септември имаше няколко наистина студени дни, но после настъпи циганското лято и топлото слънце отново огря Бартлет и красивите му околности. Необичайната комбинация между температура и влага задържа листата по дърветата далеч по-дълго, отколкото можеха да си спомнят дори и най-старите кореняци в града.

Една събота в средата на октомври Дейвид играеше баскетбол, както обикновено в компанията на Стийв, Кевин и Трент.

— Следващият уикенд отиваме на екскурзия в Уотървил Вали — обяви Трент, обърна се към Дейвид и попита: — Защо не дойдете и вие? Това е едно чудно местенце в Ню Хампшър, ще прекараме много хубаво!

— Кажи му и защо държим да се присъединят към нас — обади се Кевин.

— Я млъквай! — засмя се Трент и шеговито го шляпна зад врата.

— Работата е там, че сме наели един апартамент с четири спални — отскочи назад Кевин. — И тези скръндзи са готови на всичко, за да си намалят разноските.

— Глупости — тръсна глава Стийв. — Колкото повече хора се съберем, толкова по-весело ще си прекараме!

— А защо сте решили да отидете именно в Ню Хампшър? — полюбопитства Дейвид.