Робин Кук - Фатално лекарство

— Да вървим да хапнем — предложи Трейнор и тръгна с едра крачка към палатката, отговаряйки на поздравите със сдържано кимане на глава. Жена му беше права: той наистина обичаше тези празници на открито, където всички му засвидетелстваха своето дълбоко уважение. Облеклото му беше небрежно-елегантно — панталони от тънка материя, скъпи мокасини на бос крак и тениска с отворена яка. Никога не си позволяваше да се появи с къси панталонки на събирания от тоя сорт и все още се чудеше на акъла на Кантор, намъкнал смешните бермуди.

Щастливата му усмивка се стопи при вида на жена му.

— Забавляваш ли се, скъпи? — иронично подхвърли тя. — Отстрани изглеждаш страхотно самодоволен!

— А ти какво предлагаш? — вдигна вежди той. — Да си пробивам път между хората, навъсен като бухал?

— Не виждам какво ти пречи — хапливо отвърна Жаклин. — У дома през цялото време си точно такъв!

— Май ще е по-добре да се оттегля — промърмори Бийтън.

Трейнор се пресегна и хвана ръката й.

— Не, остани. Искам да ми разкажеш подробности за цифрите от август…

— В такъв случай ще се оттегля аз — отсече Жаклин. — Мисля да се прибера у дома, Харолд. Вече успях да похапна и да поговоря с един-двама души, на които наистина държа. Надявам се, че някой от колегите ти с удоволствие ще те превози до града…

Трейнор и Бийтън останаха да гледат след нея.

— Май апетитът ми премина — промърмори той след като изчака жена му да изчезне в навалицата. — Хайде да направим един-два кръга…

Тръгнаха покрай езерото и спряха да погледат волейболния мач. После бавно се насочиха към игрището за софтбол с очертания под формата на сърце.

— Спомена, че искаш да си поговорим — набра смелост Трейнор. — За какво по-точно?

— За нашите отношения, за мен — отвърна Бийтън. — В служебно отношение всичко ми е наред. Харесвам си работата и я върша с дълбоко удовлетворение. Но когато ми предложи този пост, ти ми даде да разбера, че нашите отношения имат перспектива. Спомена дори за развод… Нямам никакво намерение да изживея остатъка от живота си като нелегална. Мимолетните ни срещи не ми стигат, искам повече!

Трейнор усети как върху челото му избиват студени капчици пот. Не ми стигат неприятностите в болницата, ами сега и това, отчаяно си рече той. Нямаше желание да прекрати връзката си с Хелън, но при мисълта за Жаклин сърцето му буквално спираше.

— Не бързай, помисли си — добави след кратката пауза Бийтън. — Но трябва да вземеш някакво решение. Дотогава ще се въздържаме от малките си интимни срещи в моя кабинет.

Трейнор кимна. За момента това наистина беше най-доброто решение. Спряха се до страничната линия на игрището за софтбол, където всеки момент щеше да започне приятелски мач.

— Ето го доктор Уодли! — извика Бийтън и размаха ръце. Уодли махна в отговор. До него стоеше млада и красива жена с тъмна коса и шорти. На главата й имаше бейзболна шапка, обърната с козирката назад.

— Коя е тази жена? — попита Трейнор, изпълнен от желание да смени темата.

— Анджела Уилсън, нашата нова патоложка — отвърна Бийтън. — Искаш ли да те запозная с нея?

— Защо не — сви рамене Трейнор.

Приближиха се и Уодли ги представи. Стори го обстоятелствено, използвайки купища суперлативи. Трейнор бил най-добрият председател на борда в историята на болницата, а пък Анджела — патологоанатом с почти гениални способности.

— Приятно ми е — протегна ръка Анджела.

В следващия момент играта започна и двамата с Уодли побързаха да се присъединят към отбора си.

— Старият доктор Уодли доста се е променил — замислено отбеляза Бийтън. — Очевидно Анджела Уилсън е пробудила преподавателския му инстинкт. Откакто е тук, старецът е на седмото небе…

Трейнор мълчаливо наблюдаваше добре премерените движения на младата жена. Той също споделяше ентусиазма на Уодли, макар и не в толкова академичен аспект. Анджела Уилсън приличаше по-скоро на манекенка, отколкото на лекарка. Поне той не беше виждал толкова хубава жена с медицинско образование…

Въпреки четиригодишната практика в Бостън, Дейвид и Анджела не бяха имали шанса да се насладят на истинската есен в Ню Ингланд. А в Бартлет тя беше особено впечатляваща. Най-красиви бяха листата на дърветата, които всеки ден изненадваха с нов колорит, по-прекрасен от предишния.

Визуалната наслада беше очебийна, но това съвсем не намаляваше ефекта на чисто физическите усещания. Въздухът беше кристално чист и се вдишваше като балсам, събуждането след дълбокия и спокоен сън беше истинско удоволствие. Дните им бях запълнени с вълнуващи преживявания, вечер се прибираха с чувството за добре свършена работа и сядаха да си починат пред огъня в камината, която бързо затопляше къщата.