Робин Кук - Фатално лекарство

— Този бизнес ми докарва депресия — въздъхна Стийв. — Ако имаше друг начин да издържам семейството си, сигурно щях да обърна гръб на медицината без Нито миг колебание.

— Няма ли да съжаляваш за всичките умения, които си придобил? — запита Анджела.

— Сигурно — кимна Стийв. — Но ще се чувствам далеч по-добре и едва ли ще си пръсна черепа като… Всички знаете кого имам предвид.

Споменът за доктор Портланд ги накара да се смълчат. Анджела беше първата, която си позволи да наруши тежката тишина, увиснала над масата.

— Така и не разбрахме какво всъщност се е случило с Портланд — рече тя. — Признавам, че любопитството продължава да ме гложди. Запознах се с жена му. Горката, очевидно не може да преодолее тежката загуба…

— Обвинява себе си — подхвърли Гейл Ярбороу.

— Всички твърдят, че той е изпаднал в тежка депресия — обади се Дейвид. — На какво се е дължала тя?

— За последен път разговарях с него на баскетболната площадка — рече Трент. — Беше много разстроен от смъртта на някакъв пациент, на когото беше извършил сполучлива операция на бедрената става. Мисля, че ставаше въпрос за художника Сам Флеминг… Но след него загуби още двама…

Дейвид неволно потръпна. Спомни си какво беше изпитал при смъртта на първите си пациенти като практикуващ лекар.

— И до днес не съм убеден, че Портланд се е самоубил — внезапно обяви Кевин и това накара присъстващите изненадано да вдигнат глави. Днес той говореше малко, очевидно разстроен от тежката контузия на носа си. Дори Нанси — собствената му жена, го погледна така, сякаш е изрекъл богохулство.

— Какво искаш да кажеш? — тихо попита Трент.

— Първо на първо, Ранди никога не е притежавал пистолет — започна Кевин. — Никой не се нае да потърси обяснение на тази малка подробност. Откъде се е сдобил с оръжието? Назаем ли го е взел? Той никога не е напускал града, а всички знаем, че в Бартлет няма оръжеен магазин. Може би го е намерил в канавката, а? — На лицето му се появи нервна усмивка: — Помислете върху всички тези въпроси… — Вероятно е притежавал пистолет, но никой не е знаел за това — поклати глава Стийв.

— Арлийн твърди, че никога не е виждала оръжие в къщата си — държеше на своето Кевин. — Освен това куршумът е бил изстрелян в средата на челото и е излязъл през тила. Тоест — отгоре надолу. Това ясно личи от начина, по който задният мозък се е плиснал върху стената. Лично аз никога не съм чувал някой да се е самоубивал по този начин. Обикновено го правят като налапат дулото, други се прострелват в слепоочието. Съгласете се, че е доста неудобно да се гръмнеш в средата на челото, особено пък с магнум, който има доста дълго дуло…

Палецът и показалецът му се свиха под прав ъгъл, във формата на пистолет.

Гейл неволно потръпна. Макар и омъжена за лекар, тя не можеше да понася разговори за кръв и вътрешни органи.

— Нима намекваш, че Ранди е бил убит? — вдигна вежди Стийв.

— Не — поклати глава Кевин. — Твърдя единствено, че не съм сигурен във версията за самоубийство. А всеки сам може да си направи заключенията…

В стаята отново настъпи тишина, нарушавана единствено от песента на щурците и крякането на жабите.

— Според мен се е самоубил — въздъхна най-сетне Гейл Ярбороу. — Един акт на страхливо малодушие, последиците от който се стовариха върху клетата Арлийн и двете им момчета…

— И аз мисля така — кимна Клеър Янг.

Новото изпълнено с напрежение мълчание беше прекъснато от Стийв.

— Я кажете как се оправяте вие двамата — извърна се той към Дейвид и Анджела. — Как намирате Бартлет, харесвате ли живота си тук?

Двамата си размениха кратки погледи.

— Аз много харесвам града — рече Дейвид. — А политиката в областта на здравеопазването просто не ме интересува, защото съм лекар на КМВ. Признавам, че практиката ми се оказа по-голяма от очакванията. Имам повече онкологични пациенти, отколкото можех да си представя…

— Какво е онкологични пациенти? — попита Нанси Янсен.

Кевин й хвърли гневен поглед и троснато отговори:

— Болни от рак… За Бога, Нанси, това поне ти е отдавна известно…

— Съжалявам — изгледа го намусено жена му.

— Колко са онкологичните ти пациенти? — попита Стийв.

— Сега ще ти кажа — отвърна Дейвид, затвори очи и започна да пресмята на глас: — Джон Тарлоу с левкемия, в момента отново е хоспитализиран… Мери-Ен Шилър с рак на матката, Джонатън Ийкинс с рак на простатата. Също и Доналд Андерсън, чиято първоначална диагноза рак на панкреаса се оказа погрешна. Човекът има злокачествена аденома…