Робин Кук - Фатално лекарство

— Аз също не допусках това, докато правех аутопсията на Мери-Ен Шилър — призна Анджела. — Сега обаче си мисля, че тя спокойно би могла да се окаже причина за смъртта й. Никой не допуска наличието на радиация без да има предварителни сведения за евентуално облъчване, нали? Патологичните изменения след облъчване не се отличават с особена специфика.

— Точно това имах предвид — кимна Дейвид. — Може би и сестрите с грипните симптоми са били изложени на ниски дози облъчване. А може би дори и…

— О, не! — извика Анджела, доловила ясно посоката на мислите му.

— За съжаление е така — въздъхна Дейвид. — Имах предвид Ники…

— Какво Ники? — обади се от задната седалка детето. До момента, в който чу името си, не беше се вслушвала в разговора.

— Говорехме си за грипните симптоми на сестрите в болницата, които вероятно са заразили и теб — обърна се да поясни Анджела.

— И татко също — добави Ники.

— Да, и мен — кимна Дейвид.

Не след дълго влязоха в паркинга на болницата и Дейвид изключи двигателя.

— Какво ще правим сега? — попита Анджела.

— Трябва ни гайгеров брояч — отвърна Дейвид. — В Центъра по рентгенология трябва да имат, ще отскоча дотам. А вие с Ники можете да почакате във фоайето…

Сравнително лесно откри Рони, един от санитарите, които познаваше. Той с удоволствие прие да услужи, още повече, че това означаваше прекъсване на досадната работа по измиване на коридора в приземието. Естествено, Дейвид му спести новината за неотдавнашното си уволнение.

Скоро се върна обратно, следван по петите от Рони. Завари семейството си удобно настанено пред един от телевизорите във входния вестибюл. Ники обеща да не мърда оттам, след което родителите й тръгнаха към Центъра по рентгенология. Петнадесет минути им бяха достатъчни, за да открият един гайгеров брояч. После помолиха Рони да им отключи входната врата на приземието.

— Тук рядко влиза някой — подхвърли санитарят, докато търсеше съответния ключ в обемистата си връзка.

Помещенията се оказаха три: преддверие, което някога бяха използвали за чакалня, лекарски кабинет и стая за апаратурата.

Дейвид се насочи директно към помещението с рентгена, което беше опразнено от всякакви мебели. Пред обемистия рентгенов апарат имаше тясно легло за пациентите.

Постави брояча върху леглото и натисна копчето за включване. Иглата върху скалата почти не помръдна. Показания нямаше дори когато апаратчето бе настроено на максимална чувствителност.

— Къде е мястото на радиоактивния елемент? — попита Анджела.

— Предполагам ей там, на връзката между подпорната колона и екрана — посочи с ръка Дейвид и приближи брояча. Показания отново липсваха.

— Това все още не означава нищо — тръсна глава Анджела — Тези апарати имат доста добра защита.

Дейвид кимна и мина зад рентгена. Броячът отново не показа наличието на радиация.

— Охо — обади се зад гърба му Анджела. — Я ела да видиш нещо…

Ръката й сочеше към горния край на подпорната колона, от която стърчаха няколко болтчета.

Дейвид отиде да донесе един стол от чакалнята и стъпи на него. Разви на ръка разхлабените болтчета, свали металната плочка и я подаде на Рони.

Зад плочката се показа дебел метален капак, придържан от осем дебели болта. Пое гайгера от ръцете на Анджела и го допря до капака. Радиация липсваше.

Прехвърли брояча в лявата си ръка, а с дясната опита един от дебелите болтове. За негова огромна изненада, той покорно се разви. Оказа се, че и останалите са в същото положение, явно завити на ръка. Започна да ги сваля един по един, пускайки ги в протегнатата ръка на Анджела.

— Сигурен ли си, че трябва да правиш това? — попита младата жена. Безпокойството й беше очевидно, въпреки показанията на брояча. Освен това не вярваше в сръчността на мъжа си.

— Трябва да сме сигурни — отвърна с пъшкане Дейвид, докато развиваше последния болт. Плътният метален капак се откачи с тихо изщракване, Рони протегна ръце да го поеме. Пред очите му се разкри цилиндрична дупка с диаметър около десет сантиметра. Приличаше на дулото на гигантска пушка. Без фенерче той беше в състояние да види само предната й част.

— Сигурен съм, че достъпът ми дотук не би трябвало да е толкова лесен — промърмори той. — Би трябвало да има някакъв заключващ механизъм, или нещо подобно…

После, за да бъде стопроцентово сигурен, вдигна брояча и го опря в ръба на дупката. Радиация отново нямаше.

— Елементите ги няма вътре — обяви той и слезе от стола. — Някой ги е извадил…