Обигран и умен, Ед Брадли започна да задава такива въпроси, които бързо доведоха до същността на трагедията.
— Необяснимата смърт на пациентите ви накара да допуснете възможността за евтаназия, така ли? — обърна се той към Дейвид.
— Само в началото — кимна младият лекар. — Но впоследствие се оказа, че тя няма нищо общо с милосърдието, а просто е била част от стратегията на болничната управа за съкращаване на разходите. Пациентите с тежки заболявания често прибягват до хоспитализация, а това означава значителни разходи. За съкращаването на тези разходи е било нужно да се съкрати бройката на подобни пациенти.
— Казано с други думи, мотивацията зад цялата афера е била чисто икономическа, така ли?
— Точно така. Болницата губи пари и управата взема съответните мерки.
— А защо са били на загуба?
— Заради наложените им ограничения от здравно-осигурителните фондове. Получавали са точно определени месечни суми за всеки пациент. За съжаление тези суми са били прекалено ниски в сравнение с разходите.
— Но защо са приели тази форма на обслужване?
— Били са под натиск — отвърна Дейвид. — Въвеждане на свободната конкуренция в областта на медицинското обслужване, която обаче съвсем не е била свободна. В случая условията са били диктувани от здравно-осигурителните фондове, а болницата е била принудена да ги приеме, за да не изгуби пациентите си.
Брадли кимна, направи кратка справка с бележките си и отново вдигна глава.
— Но според сегашния административен директор на болницата вашите обвинения са „пълен боклук“ — подхвърли той.
— Това вече сме го чували — кимна Дейвид.
— Той твърди, че ако е имало умишлено убийство на пациенти, това е било дело на един човек с доказани психически отклонения.
— И това сме го чували…
— Но не сте съгласни, така ли?
— Не.
— Как са били умъртвявани пациентите?
— Посредством радиоактивно облъчване — обади се Анджела. — Получавали са смъртоносни дози радиация с кобалт-60.
— Това не е ли материал, използван успешно при лечението на различни видове тумори? — спря поглед върху лицето й Брадли.
— Да, но само ако се прилага умерено върху конкретни зони от тялото — кимна тя. — Докато пациентите на Дейвид са били изложени на жестоко облъчване, върху цялото тяло.
— По какъв начин?
— С помощта на едно ортопедично легло, под което е бил монтиран контейнер с радиоактивния материал. Поставили са го в оловна кутия, капакът на която се е отварял чрез дистанционно управление — от тези, които се използват за гаражните врати. При задействане пациентите са били силно облъчвани, същото е ставало и с обслужващия персонал.
— Видяхте ли това легло? — попита Брадли.
Двамата едновременно кимнаха.
— След като открихме източника на радиация и направихме всичко възможно да го обезвредим, аз направих опит да си представя как са били облъчвани пациентите ми — подхвана Дейвид. — Спомних си, че мнозина от тях лежаха в болнични легла с електрическо управление на позициите, които много често се разваляха. Оттам неизменно ги прехвърляха на едно определено ортопедично легло, което открихме в ремонтната работилница…
— Вероятно сега сте доволни, че въпросното легло е унищожено — подхвърли Брадли. — След онази нощ леглото изчезна — поклати глава Анджела.
— Как е възможно това? — вдигна вежди водещият.
— Отговорните за неговото използване са побързали да се отърват от него — сви рамене Дейвид.
— А според вас отговорните са хората от борда на директорите, така ли?
— Поне част от тях — кимна Дейвид. — Председателят на борда, административният директор и главният лекар. Според нас мозък на цялата операция е именно главният лекар. Единствено той притежава познания за организирането на този сатанински план, който действа безупречно… Ако не бяха прекалили с използването на радиоактивното легло, едва ли някой щеше да ги разкрие…
— За съжаление никой от споменатите личности не е тук, за да се защити — въздъхна Брадли. — Доколкото ми е известно всички те са починали от свръхдоза радиация, въпреки опитите да бъдат спасени…
— Така е — кимна Дейвид.
— Но как са успели да унищожат леглото, след като си били толкова болни?
— Когато радиацията не е директно смъртоносна, съществува един кратък латентен период преди развитието на лъчева болест — поясни Дейвид. — Той е бил предостатъчен, за да бъдат извършени определени действия…
Читать дальше