Робин Кук - Фатално лекарство

— Какво ще правим сега? — попита Анджела.

— Колко е часът? — отвърна с въпрос Дейвид.

— Седем и петнадесет — рече Рони.

— Да вземем по една оловна престилка от кабинета — предложи Дейвид. — А след това ще видим какво може да се направи.

Излязоха от старата сграда и се насочиха към Рентгенологичния център. Нямаха нужда от ключовете на Рони, но Дейвид го покани да дойде с тях, просто за да помогне при носенето на тежките престилки. Санитарят нямаше понятие какво става, но разбираше, че е нещо сериозно и беше изпълнен от желанието да бъде полезен.

Техникът в рентгена се отнесе подозрително към желанието им да получат престилките, но отстъпи когато разбра, че ще ги занесат само до съседната сграда. Тримата пришълци се сдобиха с девет оловни престилки, плюс чифт оловни ръкавици, използвани при флуороскопията.

Приведени под тежестта на товара си, те бавно поеха по обратния път към болничния комплекс.

— Пристигнахме — обяви задъхано Дейвид, стовари, багажа си до вратата на заседателната зала и направи знак на другите да сторят същото.

После включи гайгеровия брояч и почти подскочи от изненада. Стрелката стремително се премести в дясната част на скалата. — Господи Исусе! От това по-добро доказателство, здраве му кажи! — Обърна се към Рони, благодари му за помощта и го отпрати. После обясни на Анджела какво трябва да правят, нахлузи оловните ръкавици и грабна три престилки. Две постави на раменете си, а третата преметна през ръка. Анджела успя да вдигне четири.

Блъснаха вратата и влязоха в залата. Трейнор прекъсна изречението си и изненадано ги зяпна. Останалите участници в заседанието сториха същото. Около дългата маса бяха седнали Шерууд, Бийтън, Кантор, Колдуел, Арнсуърт и Робсън. Председателят на борда удари с чукчето си, за да въдвори тишина.

Очите на Дейвид пробягаха по отрупаната с книжа маса и моментално откриха източника. Той представляваше метален цилиндър с височина тридесетина сантиметра, а дебелината му отговаряше съвсем точно на кухината в стойката на рентгеновия апарат, която беше открил преди броени минути. В основата му имаше няколко пръстена от тефлон, а отгоре стърчеше щипката на заключващото устройство. Цилиндърът беше поставен до макета на покрития паркинг, точно както беше казал Ван Слайк. Дейвид взе една от оловните престилки в ръце и решително се насочи към него.

— Спрете! — извика Трейнор.

Колдуел скочи на крака и уви ръце около кръста на Дейвид.

— Какво си въобразявате, че вършите? — гневно изръмжа той.

— Опитвам се да ви спася живота, ако вече не е късно — отвърна Дейвид.

— Пуснете го! — извика напрегнато Анджела.

— Какви ги дрънкате? — втренчи се в него Трейнор.

— Неприятно ми е да ви го съобщя, но всички вие заседавате в компанията на една солидна порция кобалт-60 — отвърна Дейвид и кимна по посока на цилиндъра.

Кантор скочи на крака толкова рязко, че столът му се преобърна на пода.

— От доста време гледам проклетото нещо и се чудя какво има вътре! — извика той, после се обърна и хукна към изхода.

Смаяният Колдуел разхлаби хватката си, Дейвид грабна цилиндъра с помощта на тежките ръкавици и бързо го уви в една от престилките: После протегна ръка и Анджела му подаде останалите престилки, които носеха. Всички те бяха увити около радиоактивния контейнер. Анджела включи гайгеровия брояч.

— Не ви вярвам! — промърмори Трейнор, но в гласа му липсваше убедителност. Бягството на Кантор го беше разтърсило здравата.

— Сега не е време за спорове! — отсече Дейвид. — По-добре напуснете залата незабавно и потърсете лекарска помощ. Поели сте доста солидна доза радиация.

Трейнор размени нервни погледи с присъстващите, после настъпи паниката. Сякаш по команда членовете на директорския борд хукнаха към вратата с председателя си начело.

Дейвид приключи с увиването и пое брояча. Стрелката показваше висока доза на радиация.

— Това беше всичко, което бяхме в състояние да направим — поклати глава той. — Да се махаме оттук!

Оставиха увития с олово цилиндър на масата и побързаха да излязат в коридора. Анджела внимателно затвори вратата, а Дейвид отново включи гайгера. Тук радиацията беше далеч по-ниска, точно според очакванията му.

— Ако залата бъде запечатана, никой друг няма да пострада — промърмори той.

Хукнаха към фоайето, където ги чакаше Ники. После Дейвид изведнъж се закова на място.

— Мислиш ли, че Ники ще има още малко търпение? — попита той.