Робин Кук - Фатално лекарство

— Има ли начин да докажете своите обвинения? — попита Брадли.

— И двамата видяхме леглото със собствените си очи — тръсна глава Дейвид.

— Друго?

— Открихме източника на радиация — добави Анджела.

— Вярно, но този източник е бил в заседателната зала на болницата, далеч от всякакви пациенти…

— Разполагаме с признанията на Върнър Ван Слайк — рече Дейвид.

— Според вас той е прекият изпълнител на операцията, нали?

— Точно така — кимна Дейвид. — Върнър Ван Слайк е бил оператор на ядрен реактор във флотата и е имал необходимите познания за боравене с радиоактивни материали.

— Става въпрос за човека, който страда от шизофрения и в момента е хоспитализиран с диагноза тежка форма на лъчева болест, нали така? — пожела да узнае Брадли. — Човекът, който в деня на облъчването на целия директорски борд е бил в тежък психичен транс, а оттогава насам отказва да отговаря на въпроси и вероятно скоро ще умре?

— Да — призна с въздишка Дейвид.

— Излишно е да ви напомням, че такъв човек едва ли може да бъде достоверен свидетел — поклати глава Брадли. — Разполагате ли с други улики?

— Аз лекувах няколко от болничните сестри, които имаха симптоми на лъчева болест — отвърна Дейвид. — Всички без изключение са обслужвали моите пациенти…

— Но сте ги лекували от грип — веднага го засече водещият. — И няма начин да докажете, че всъщност не е било грип, а лъчева болест…

— Така е — призна Дейвид.

Брадли рязко се извърна към Анджела.

— Научих, че сте направили аутопсия на една от пациентките на съпруга си…

Анджела кимна.

— Открихте ли някакви симптоми на лъчева болест?

— Не — поклати глава Анджела. — Но тя беше починала твърде бързо, за да проличат такива симптоми. На практика радиацията беше нанесла тежки поражения на централната нервна система, включително на молекулярно ниво. При по-слабо облъчване тя щеше да живее достатъчно дълго, за да развие язви на храносмилателния тракт — един от основните симптоми за наличието на радиация…

— От чутото досега стигам до заключението, че и двамата не разполагате с твърди доказателства в подкрепа на обвиненията си — заключи Брадли.

— Вероятно сте прав — неохотно призна Дейвид.

— Защо никой не е поискал свидетелските ви показания? — продължи с въпросите си водещият.

— Чухме, че са били заведени няколко дела, но всички са стигнали до предсъдебно споразумение — отговори Анджела. — Обвинения не са повдигнати.

— Това не е ли странно на фона на вашите твърдения? — засече я Брадли. — Защо няма обвинения според вас?

Анджела хвърли кос поглед към мъжа си.

— Причините са две — рече с въздишка Дейвид. — Първо, всички се страхуват от разнищването на тази афера. Ако обвиненията ни се докажат, болницата неизбежно ще бъде закрита, а това означава голямо нещастие за града. Тя не само помага на общинския бюджет, но в нея работят стотици от местните хора, които ще бъдат лишени от препитание. На второ място идва и един малко по-особен факт: практически всички виновни за това ужасно престъпление вече са получили своето наказание. За това се е погрижил Ван Слайк, поставяйки радиоактивния контейнер на заседателната маса…

— Логично — кимна Брадли. — Това обяснява защо липсва реакция от страна на местните власти. Но как да си обясним пасивността на щатско равнище? Защо липсва реакция от страна на щатската прокуратура?

— Защото нещата бързо ще опрат до реформата на здравеопазването не само в щатски, но и в национален мащаб — каза Анджела. — с раздухването на този скандал хората ще започнат да се замислят за пътя, в който ги тласкаме. Добрите бизнес-решения невинаги съвпадат с качеството на медицинските услуги. Стремежът към икономии няма начин да не се отрази върху това качество. Нашият опит в Общинска болница „Бартлет“ е ярък пример за вземането на безумни решения от страна на бюрократите в медицината. Но това може да се случи и във всяка друга болница…

— Говори се, че вие може би ще спечелите от цялата тази история — подхвърли Брадли.

Дейвид и Анджела си размениха нервни погледи.

— Предложиха ни значителна сума за правата на един бъдещ телевизионен сериал по случая — призна с лека въздишка Дейвид.

— Ще приемете ли?

— Още не сме решили — поклати глава Дейвид.

— А изкушени ли сте да приемете?

— Разбира се, че сме изкушени — намеси се Анджела. — На плещите ни тежат стотици хиляди долари заеми, взети по време на следването, освен това разполагаме с една абсолютно непродаваема къща в Бартлет, която продължаваме да изплащаме. На всичкото отгоре дъщеря ни страда от рядко срещано, но съвсем нелеко заболяване, което изисква скъпо и продължително лечение.